Определение № 3250 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 257 от 30.01.2026 г., постановено по административно дело № 55/2026 г. по описа на Административен съд – Добрич, е оставено без уважение искането на Добруджанския земеделски институт - гр. Генерал Тошево за спиране на предварителното изпълнение на предписания, свързани със задължения за заплащане на удържани суми от трудовите възнаграждения на 59 работници в срок до 10.02.2026 г., дадени с Протокол за извършена проверка № ПР2548379/12.01.2026 г., съставен от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич. Постановеното определение е оспорено с частна жалба от Добруджанския земеделски институт - гр. Генерал Тошево, ЕИК 000840410, представляван от директора, чрез пълномощника адв. Колев, с искане за отмяната му и уважаване на искането за спиране на изпълнението на задължителните предписания до окончателното приключване на съдебния спор, както и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Изложени са съображения за неправилно тълкуване на чл. 166 от АПК. Посочено е, че съдът не е обсъдил представените доказателства, както и че незабавното изплащане на сумите по 59 конкретно индивидуализирани случая ще доведе до значителни, реални и трудно поправими вреди, изразяващи се в изразходване на значителни финансови ресурси, включително публични средства, засягащи бюджета и текущата дейност на жалбоподателя като бюджетна организация. Ответникът по частната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 166, ал. 3, изр. 2 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 166, ал. 3 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да не уважи искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваните пред него задължителни предписания, с които е наредено работодателят да изплати на 59 работници сумите за направени без тяхно съгласие удръжки от трудовото възнаграждение, административният съд е анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на което е обосновал теза, че предварителното изпълнение на оспорения административен акт е по силата на закона и поради това изпълнението му може да бъде спряно само при две кумулативни условия: наличието на данни за значителна или трудно поправима вреда и наличие на нови обстоятелства, каквито в случая не са налице, а освен това, твърдението на жалбоподателя, че предварителното изпълнение ще причини значителни и труднопоправими вреди за института, е бланкетно и не са представени и доказателства за наличието на нови обстоятелства. Според съда жалбоподателят не оборва наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, които се презюмират в случаите на предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на самия закон. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда (КТ) обжалването на принудителните административни мерки (ПАМ), в случая наложени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, не спира изпълнението им. Допуснатото в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Правилно съдът е преценил, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. Твърдяният от жалбоподателя по същество имуществен характер на вредите опровергава заявената тяхна трудна поправимост. Сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за института не обуславят обезпечаване на жалбата му чрез спиране на изпълнението на процесните ПАМ. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защитата на засегнатите социални права и с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване на допуснати нарушения по Кодекса на труда, което не нарушава правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Дори и предварителното изпълнение да причини вреди за жалбоподателя, същите не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими, какъвто е смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Липсват данни, че изплащането на предписаните парични суми ще засегне цялостното му финансово състояние. Освен това, не са налице нови обстоятелства, като даже не се твърди наличието на такива. За пълнота трябва да се отбележи, че жалбоподателовите доводи, касаещи законосъобразността на атакуваните предписания, са ирелевантни за настоящото производство. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издадените задължителни предписания, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при извършени недължими плащания. С оглед на това следва да се приеме, че първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно не е уважил сезиралото го искане за спиране на предварителното изпълнение на процесните ПАМ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,