Определение № 755 от 09.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1227/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. О. К. срещу решение № 3864 от 16.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1328/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 3749 от 12.11.2021 г. по гр. д. № 35087/2021 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че В. О. К. дължи на „Дайнърс Клуб България“ АД на основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 7 648.34 лв. - главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта от 21.10.2016 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 774.18 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 28.08.2020 г., и сумата 100.08 лв. - лихва за забава за периода от 01.02.2020 г. до 28.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 41280/2020 г. на Софийски районен съд. В касационната жалба касаторът В. К. е направил искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира искането по чл.282, ал.2 ГПК за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.282, ал.1 ГПК, подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение. В разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК е предвидена възможност жалбоподателят да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение срещу представяне на надлежно обезпечение. По аргумент от чл.404, т.1, пр.2 ГПК спирането на изпълнението е приложимо само за осъдителните решения на въззивните съдилища, които по изрично разпореждане на закона подлежат на принудително изпълнение, преди да са влезли в сила. Решенията на въззивните съдилища, постановени по установителен иск, нямат изпълнителна сила и не подлежат на изпълнение, поради което за тях способът на чл.282, ал.2 ГПК е неприложим. С касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото дело, е обжалвано решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, постановено по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид обстоятелството, че с решението е разгледан установителен иск, същото не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията въззивни решения, които попадат в обхвата на приложение на чл.282, ал.2 ГПК. В случая на принудително изпълнение ще подлежи заповедта по чл.410 ГПК, но след като и ако влезе в сила съдебното решение за признаване на вземането за съществуващо по реда на чл.422 ГПК - чл.416 ГПК. По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението на решението по в. гр. д. № 1328/2022 г. на Софийски градски съд следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,