Определение № 739 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 66/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 218, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Общински съвет – Пловдив, чрез адв. Йотова като процесуален представител, против определение № 9567 от 06.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2463/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е определен предмета на делото по реда на чл. 218 ,ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗУТ. Излагат се доводи за недопустимост, респективно за неправилност на определението. Моли съда да уважи частната жалба като обезсили, респективно отмени като неправилно обжалваното определение. Претендира разноски. Ответникът – „Парадайс гардън резидънс” ЕООД, чрез адвокат Демерджиев изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във връзка с чл. 218, ал. 3, предл. последно от ЗУТ, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 218, ал. 3 ЗУТ, съдът е определил като предмет на делото оспорването на Решение № 521, прието с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински съвет - Пловдив, обнародвано в ДВ бр. 101 от 20.12.2022 г., с което се одобрява окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив по отношение на озеленената територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“), в която попада поземлен имот с 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. Определението е правилно. Определението е постановено във връзка с решение № 11636/30.10.2024 г. по адм. дело № 6253/2024 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено решение № 2878/27.03.2024 г., постановено по адм. дело № 129/2023 г. по описа на АС – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда. Правилно първоинстанционният съд, при спазване на задължителните указания дадени от ВАС, определя като предмет на делото оспорването на Решение № 521 прието с протокол № 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - Пловдив, обнародвано в ДВ бр. 101 от 20.12.2022г., с което е одобрен окончателен проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, по отношение на озеленената територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“), в която попада поземлен имот с 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл „свръх петитум“. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, докато подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана, предвид чл. 103, ал. 3 от ЗУТ. Предмет на общия устройствен план не са конкретни имоти, а териториите на община, на част от община, на населено място, на селищно образование с национално предназначение, предвид чл. 105 от ЗУТ, като с ОУП на община или на част от нея се определят общата структура на територията, предмет на плана и преобладаващото предназначение на съставните и структурни части, общият режим на устройството на всяка от териториите по т. 1, разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, териториите с публична държавна и общинска собственост и режимът на тяхното устройство - чл. 106, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 107 от ЗУТ с ОУП на град с неговото землище или селищно образувание с национално значение се определят общата структура на територията, предмет на плана: жилищни територии, производствено-складови територии, територии за паркове и градини и др., изрично посочени в чл. 107, т. 1 от ЗУТ. Следователно конкретните поземлени имоти, собственост на жалбоподател, които по смисъла на чл. 127, ал. 13 от ЗУТ са непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план, не са негов предмет, защото не са негова структурна част. По определението на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ "територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Следователно предмет на делото по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ е оспорването на ОУП в частта за територията, в която попада имота на ответника в настоящото производство, като в случая това по смисъла на чл. 107, т. 1 от ЗУТ е територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“). Правилно първоинстанционният съд посочва, че правният интерес за оспорване е обоснован с обстоятелството, че дружеството е собственик на ПИ 56784.506.1508 по КККР на гр. Пловдив, който съгласно приетото по адм. дело № 129/2023г. по описа на АС - Пловдив заключение по СТЕ, попада изцяло в озеленена територия за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“) с пореден № 2 в административен район „Северен“ и следователно е непосредствено засегнат от предвижданията на ОУП по смисъла на чл. 127, ал. 12 от АПК. Правният интерес не може да се ограничи до границите на имота, собственост на дружеството, тъй като защитата на неговия интерес предполага отмяна на ОУП за територията, предназначена за широко обществено ползване (устройствена зона „Оз“), в която попада имота му. Подобно законодателно разрешение е налице при оспорване на плана по чл. 16 от ЗУТ, предвид чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. Доводите на жалбоподателя в тази насока биха били относими при оспорване на подробен устройствен план. Предвид изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед характера на настоящото производство разноски не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр.1 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение