Определение № 25 от 17.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 146/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против разпореждане от 1.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4071 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е върната касационната жалба на дружеството с вх. № 19455 от 20.11.2017 г. срещу определение № 407 от 3.2.2017 г. на същия състав на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да върне частната касационна жалба от 20.11.2017 г. като просрочена, съдът е приел, че съобщението за обжалваното определение е връчено по реда на чл.50, ал.2 от ГПК според разпореждане на съдията-докладчик от 14.03.2017 г. Разпореждането е издадено въз основа на разписка, в която връчителят е посочил, че е посетил адреса на 3.2.2017 г. При посещението е констатирал, че на пощенските кутии и звънците няма табелки с името на фирмата. Заявил е също, че е посетил адреса и на 24.02. и 8.3.2017 г. без резултат. Оставил и съобщение, но никой не се явил в бюро „Призовки“. Съседите от блока, с които е разговарял, не знаят за такава фирма. Към частната касационна жалба, която е била върната, е било представено редовно връчено съобщение по друго дело на управителя на дружеството на същия адрес и от същия връчител Т. И. на 21.06.2017 г. Наличието на две противоречиви изявления в кратък период от време относно това дали дружеството е на посочения в търговския регистър адрес, води до извода, че при връчването на първото съобщение през февруари-март 2017 г. служителят не е положил дължимите усилия за проверка на адреса посредством събиране на сведения. Това означава, че връчването на съобщение за обжалваното определение № 407 на САС е било нередовно/решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на Четвърто Г.О., решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Следователно срокът за подаване на частната касационна жалба не е започнал да тече на 14.03.2017 г. и разпореждането за нейното връщане трябва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Софийския апелативен съд за администриране на тази жалба. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение