Определение № 74 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1163/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 21751/13.12.2024г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за връщане на сумата от 17 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 60 от 20.02.2024г. по в.т.д. № 8/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по решението срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищеца М. Я. М., общо 28 244. 54 лева - главница, лихви и разноски. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводни нареждания) за сумата по гаранцията и извършените плащания. М. Я. М., насрещна страна в касационното производство, не е дал отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 744 от 25.03.2022г. по ч.т.д. № 604/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 60 от 20.02.2024г. по в.т.д. № 8/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 260053 от 27.10.2023г. по т.д. № 639/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. Я. М. сумата от 17 000 лева със законна лихва за забава от 25.06.2020г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е била внесена парична гаранция от 17 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение от 25.03.2024г. С определение № 3052 от 21.11.2024г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 01.04.2024г. и 04.12.2024г. паричните суми, предмет на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, с разноските, са преведени от застрахователя по сметка на частен съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело № 20248380401157 на ЧСИ М. Б.. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 03.01.2025г. сумата от 17 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Преди и след влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищеца са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразил и ищецът. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 21.11.2024г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът