Определение № 203 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 228 от 18.12.2012 г. по гр.д. № 509/2012 г. на Апелативен съд - В., е потвърдено решение № 1558 от 31.07.2012 г. по гр.д. № 2565/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която Л. Б. Г., действащ като ЕТ с фирма ” А.- ВН- Л. Г.” и [фирма] са осъдени да предадат на [фирма] владението, упражнявано от тях върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ южната незастроена реална част с площ 2000 кв.м, очертана с контур в червен цвят на л. 10 от делото, от дворно място, цялото с площ 5 820 кв.м, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.3514.247 по кадастралната карта на [населено място], както и в частта, с която е отменен нотариален акт № 163, т.І, дело № 154/09 г. Със същото въззивно решение е отменено решението на Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против Л. Б. Г., действащ като [фирма] иск за заплащане на сумата 23 440 лв. представляваща обезщетение за ползата от която го е лишил, и в тази част е постановено друго, с което на основание чл. 73, ал.1 ЗС Л. Г., действащ като [фирма] е осъден да заплати на [фирма] тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 29.12.2010 г. до окончателното й заплащане. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от [фирма] и от [фирма], чрез техния процесуален представител адв. М. Т.. В жалбата са изложени доводи зае неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението към касационната жалба касаторите са формулирани няколко правни въпроса, които считат, че са обусловили изхода на делото във въззивната инстанция и за които поддържат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са следните въпроси: 1/Може ли да бъдат преодолени поради новонастъпили обстоятелства обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, постановено по гр.д. № 1756/03 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иск със същото правно основание по чл. 108 ЗС между [фирма] и праводателя на ищеца [фирма] за предаване на владението върху 500 кв.м идеални части от имота, предмет и на настоящото дело; 2/ Не следва ли при наличие на новонастъпили обстоятелства, от значение за спора по влязлото в сила решение, същото да бъде атакувано по реда на отмяната, а не чрез преразглеждане, както е процедирал въззивния съд; 3/ Преклудирано ли е искането за назначаване на съдебно - техническа експертиза от въззивния съд, направено с оглед твърдението за недопустимост на иска, щом като това искане е било направено в срок пред първоинстанционния съд, но е било оставено от него без уважение; 4/ Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, изр.1 ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта на решението; 5/ След като съдът се произнася с решението си по допустимостта на иска и без възражение от ответника, длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства във връзка с допустимостта на иска; 6/ Нищожна ли е като противоречаща на закона сделката, сключена в нарушение на императивната норма на чл. 41, ал.2 ЗППДобП/ отм./ за прехвърляне на собственост върху приватизирания обект в рамките на посочения срок /клауза за неотчуждаемост/ и дали реализирането на договорната отговорност за заплащане на неустойка санира недействителността на извършената от купувача сделка; 7/ Допустимо ли е органният представител на едноличното търговско дружество, да договаря сам със себе си с оглед разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗЗД. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от [фирма] против [фирма] и [фирма] за предаване владението върху терен с площ 2000 кв.м, представляващ южната част от дворно място с площ 5 820 кв.м, ведно с построените в същото три склада, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.3514.247 по кадастралната карта на гр. варна. Ищецът се е легитимирал като собственик на този имот с нотариален акт № 111, т. І21, дело № 103/2005 г. на нотариус Н. Д., с който е закупил същия от [фирма]. При сключване на договора двете дружества - продавач и купувач, са били представлявани от едно и също лице - Д. Н. П. в качеството си на управител и на двете дружества. Едно от заявените с отговора на исковата молба възражения на ответниците срещу претендираното от [фирма] право на собственост е, че договорът за продажба, на който основава правата си, е сключен в нарушение на чл. 38, ал.1 ЗЗД, поради което е недействителен и не е произвел вещноправно действие. Това очертава като релевантен за изхода на делото поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, касаещ приложението на чл. 38, ал.1 ЗЗД към органното представителство на едноличните търговски дружества. По него е образувано тълкувателно дело № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, което налага спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение. Водим от гореизложеното съдът