Определение № 73 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 908/2020 г.

Производството по делото е образувано по молба на Г. С. А. и Р. Й. А., действащи чрез адвокат Ю. Х. А. от АК – Благоевград, за отмяна на влязло в сила решение № 4955/15. 11. 2019 г., постановено по ч.гр.д. № 609/2019 г. от Благоевградския окръжен съд. Според молителите решението, чиято отмяна искат (по чл. 436 ГПК), е постановено поради нарушаване на правото им на участие (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) и при наличие на новооткрити обстоятелства (чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество твърдят факти, имащи отношение към изпълнителното производство – поканата за доброволно изпълнение била връчена на бащата на Г. А., за когото молителите впоследтвие узнали, че „бил признат за невменяем и въдворен на принудително лечение”. Ответникът по молбата С. Й. Д., действаща чрез адвокат С. Й. и адвокат Р. И., отговаря, че производството е недопустимо – иска се отмяна на съдебен акт, който не формира сила на присъдено нещо и без да е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В евентуалност поддържа и доводи за неоснователност на молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. Тя е подадена срещу решение, постановено от Благоевградския окръжен съд по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г., този вид съдебни актове са изключени от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Ето защо, молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът