Решение № 6381 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. А., чрез процесуален представител, срещу Решение № 659/13.06.2025г., постановено по адм. дело № 34/2025г. на Административен съд – Видин, с което е отхвърлен предявеният и иск срещу Община Димово за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 000лв., представляваща пазарната стойност на имот с идентификатор № 21097.21.66 по ККР на гр. Димово, вследствие незаконосъобразно бездействие на кмета на общината. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 от АПК за реализиране отговорността на община Димово, тъй като кмета на последната не е изпълнил вменените му задължения в ЗОУ и Наредба за управление на отпадъците и поддържането на чистотата, прието от ОБС Димово. Установено е, че имота е бил засипан със строителни отпадъци, като следствие неизпълнението на задълженията на общината, касаторката е претърпяла имуществена вреда изразяваща се в намаление на собствеността и, тъй като имота е станал непродаваем. Неправилно съдът е базирал своите заключения върху изготвената експертиза, която е оспорена, освен в частта за пазарната цена на имота. Твърди се, че в.л. не е посетило имота и за това дава заключение, че той е само частично засипан със строителни материали, а свидетелите дават показания, че целият имот е засипан със земни маси, а места е валиран. Според касаторката неправилен е извода на съда за липса на бездействие от страна на общината, поради ненастъпването на вреда, тъй като е налице обезценяване на имота, тъй като последния не може да бъде част от имуществото и, което да използва или да се разпорежда с него. По подробни доводи се моли за отмяна на решението и за осъждане на община Димово да и заплати претендираната щета. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Община Димово, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по доводи развити в писмен отговор. Моли съда да остави решението в сила. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АС - Видин е отхвърлил предявения от Ц. А. иск срещу Община Димово за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 23 000лв., представляваща пазарната стойност на имот с идентификатор № 21097.21.66 по ККР на гр. Димово, вследствие незаконосъобразно бездействие на кмета на общината. АС – Видин е установил, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор № 21097.21.66 по КККР на гр. Димово, м. „Валугите“, с площ от 23 005 кв.м., земеделска земя. Установено е, че при извършване на строителство на участък 1 – Път от обект „Модернизация на път Е79“ от „Автомагистрали“ ЕАД гр. София е налице засипване на част от имота на ищцата със строителни отпадъци, които не са били почистени към момента на завеждане на исковата претенция. От допуснатите до разпит свидетелски показания на свид. Л., Н. и В., че имота е бил засипан със строителни отпадъци. От заключението на допуснатата СТЕ се установява, че имота на ищцата е бил частично затрупан с трошен камък; според в.л. засипването на имота е поради голямата денивелация на терена, в резултат на струпване на земни маси; липсват трайно обозначени граници на имота и пазарната цена на целия имот е 22 500лв., като засипаната площ е на цена от около 4 010лв.; дава се заключение, че състоянието на имота е възстановимо след рекултивация – премахване на засегнатия пласт и засипването му с хумус. С оглед установеното от фактическа страна и предпоставките посочени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, първоинстанционния съд е приел наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Димово, свързано с законовите му задължения посочени в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на ОБС гр. Димово. Според съда кмета на общината не е извършил проверка за установяване на данните от подалото сигнал лице за наличие на струпана земна маса в имота и не е предприел нито последващи действия съобразно правомощията си по ЗУО, нито контролните си правомощия по с.з. АС – Видин е посочил обаче, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск – не е налице претендирана вреда. Претендира се претърпяна загуба – пазарната стойност на имота, но последния не е напуснал патримониума на собственика си. Не е налице загуба за лицето, нито пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване на последния да ползва имота. Според съда е установено, че имота е запустял, трудно достъпен, неизползван от години, което сочи на липса на настъпила ефективна вреда. Налице е частично засипване на имота със земна маса, но липсват доказателства дали стойността на имота се е намалила, дали се е променило предназначението му, което да рефлектира върху по-ниска пазарна стойност. Такава вреда за ищецът не е настъпила – не е налице пълно обезценяване на имота до степен да не може да бъде част от имуществото и, което да използва или да се разпорежда с него. От заключението на в.л. се установява, че след рекултивация имотът ще възстанови своето предназначение. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице и пряка непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и бездействието на ответника. Такава би била, когато резултатът, в случая засипването, е обективно, закономерно и неизбежно следствие на бездействието респек. действието на административните органи. Противоправното действие е извършено от изпълнителя на СМР, тъй като отговорността е специално уредена в ЗУТ и тя е на лицето, упражняващо строителен надзор и строителя. Според съда неосъществения контрол и неизпълнението на контролните правомощия по ЗУТ от Кмета на общината за предприемане на последващи действия не са прекия причинител на претендираната вреда. С оглед горното искът е бил отхвърлен. Решението е правилно. Фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, а направените правни изводи са в съответствие с приложимия закон. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилна и съобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на исковата претенция. Съдът правилно е определил предмета на спора, респективно предмета на доказване, с оглед което не е допуснал исканите от ищцата в хода на първоинстанционното производство допълнителна СТЕ. Правилно АС – Видин в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК инцидентно е установил незаконосъобразност на бездействието на Кмета на община Димово във връзка с вменените му задължения по ЗУО и Наредбата Наредба за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на ОБС гр. Димово, ведно с останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието, че Кмета не е изпълнил своите контролни правомощия, във връзка с натрупването на строителни отпадъци в част от имота на ищцата, като последния е следвало да предприеме действия, като задължи изпълнителя на строежа на пътя да извърши съответното почистване на имота. Не е налице поддържаната в исковата претенция наличие на вреда, изразяваща се в претърпяна загуба – пазарната стойност на имота, тъй като както е посочено от първоинстанционния съд имота не е напуснал патримониума на ищцата, нито не е можел да бъде ползван от нея. Не се установява дали стойността на имота, следствие частичното му засипване с строителни отпадъци да е довело реално до понижаване на пазарната му стойност или до такава обезценка на последния, че ищцата да не е била в състояние да го продаде. Установява се, че имота след рекултивация може да възвърне предишното си предназначение т.е. вредата за ищцата евентуално би бил платента от нея сума за рекултивация на имота и засипването му с хумус за да възстанови предходното му предназначение. Вредата следва да е реално настъпила, а такава за ищцата не се установява. Не е налице и причинно-следствената връзка между претендираната вреда и бездействието на ответника, тъй като както правилно е посочил и АС – Видин, последната следва да е пряка и непосредствена последица от увреждането, а в конкретния случай тази връзка е опосредена от действието на трето лице – на изпълнителя на СМР, който с действията си е причинил засипване на част от имота със строителни отпадъци и не е изпълнил задължението си след приключване на строежа да извърши действия по почистването на тези отпадъци в имота на ищцата. При неустановяване на елементите от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения и поради това, че не се констатираха твърдените пороци на обжалваното съдебно решение, то, като правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна се присъждат разноски за касационната инстанция в размер на 2 450лв. /1 252.66 евро/ за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,