Определение № 2655 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 340/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от А. Д. Т. и от „Медицински център – д- р Антон Тонев“ ЕООД с искане за освобождаване на внесената сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезпечение по чл.282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 1051 от 30.07.2024г. по възз. гр. д. № 1284/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, като се твърди, че сумите, присъдени по делото са платени. Д. Г. Г. не е изразила становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 3900 от 16.08.2024 г. по ч. гр. д. № 3110 от 2024 г. на ВКС, ГК, четвърто г. о., на основание чл. 282, ал. 2 ГПК по молба на „ Медицински център – д- р Антон Тонев“ ЕООД е спряно изпълнението на въззивно решение № 1051 от 30.07.2024г. по възз. гр. д. № 1284/2024г. на Окръжен съд – Пловдив. Изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно след като с преводно нареждане от 13.08.2024 г. молителят е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 10 000 лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, ГК, първо г.о. с определение № 5767 от 10.12.2025г., постановено по настоящето дело. Към молбата е представено платежно нареждане от 18.12.2025г., с което е наредено плащане по сметката на ищцата на сумата от 23 301,95 лева, както и копие на декларация от ищцата, че е получила посочената сума и задълженията на ответниците по делото са изцяло изпълнени. Според разясненията, дадени в т Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, в случай на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, внесената гаранция сума е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на чл. 403, ал. 1 ГПК, съответно на чл. 282, ал. 4, респ. чл. 282, ал. 5 ГПК. В тези случаи, при подаване на молба за освобождаване на гаранцията другата страна разполага със защитата, която законодателят е предвидил в процедурата по освобождаване на гаранцията - чл. 403, ал. 2 ГПК, съответно - чл. 282, ал. 4 ГПК. Като съобрази представените доказателства, както и обстоятелството, че в срок ищцата не е възразила срещу връщането на обезпечението, настоящият състав намира, че внесеното обезпечение следва да бъде освободено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение