Определение № 2971 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Л. Д. против определение № 888/09.01.2025 г., постановено по адм.д.9209/2024 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 888/09.01.2025 г., постановено по адм.д.9209/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на П. Л. Д. против Решение № 2/28.08.2024 г. на УС на ИДЕС, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че поради настъпилите законодателни промени атакуваният акт не подлежи на оспорване, поради което е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал незаконосъобразен правен извод за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК. Действително в хода на висящото съдебно производство е настъпила промяна в Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (ЗНФОИСУ) - допълнено е заглавието, видовете дисциплинарни мерки и съдебния контрол върху тях, както и са прецизирани правомощията на дисциплинарния съвет и УС на ИДЕС. Действително тази законодателна промяна с оглед процесуалния характер на част от изменените правни норми трябва да се приложи незабавно за всички висящи случаи, за които не е предвидено друго в преходните разпоредби на закона, какъвто е настоящия случай, но това не означава, че е в положение да отнеме породени права, които по принцип не отрича в тяхната цялост. По делото няма спор, че по отношение на П. Д. е наложена мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО (редакция на разпоредбата и заглавието на закона преди ДВ, бр. 79/17.09.2024 г.), а именно глоба в размер на 1000 лв., която съответства на мярката по чл. 40, ал. 4, т. 4 от ЗНВОИСУ (действаща редакция). Това решение е оспорено от П. Д. пред УС на ИДЕС при съобразяване с действащата към този момент разпоредба на чл. 42 от ЗНФО, който с решение от 28.08.2024 г. е оставил без уважение жалбата му. Жалбата до съда срещу този подлежащ на основание чл. 42, ал. 2 от ЗНФО (редакция преди ДВ, бр. 79/17.09.2024 г.) е подадена на 12.09.2024 г. т.е. преди влизане в сила на измененията, които променят подлежащия на съдебен контрол акт. След изменението на закона на съдебен контрол подлежи решението на дисциплинарния съвет, но след като е подадена жалба срещу него до УС на ИДЕС и тя е отхвърлена. Тази промяна е в синхрон с чл. 145, ал. 1, т. 1 от АПК (независимо, че е наложена на глоба, а не се издава индивидуален административен акт) като на съдебен контрол подлежи първоначалния акт, а не постановени при задължителното оспорване по административен ред (решението на УС на ИДЕС). В случая по делото има данни за издаване и на двата акта, а в жалбата на П. Д. са изложени оплаквания и срещу наложената му глоба в размер на 1000 лв., поради което за защита на възникнали и упражнени процесуални права АССГ е бил длъжен да извърши конформно тълкуване и да поиска уточняване на жалбата, респективно при съответно волеизявление (каквото се съдържа в частната жалба) да я разгледа като подадена срещу решението на дисциплинарния съвет, а не като такава против решението на УС на ИДЕС, което е подлежало на съдебен контрол към датата на подаването й. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени в зависимост от окончателния изход на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение