Определение № 586 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2023 г.

Образувано по частна жалба от Д. В. Н., подадена чрез пълномощника й адв. А. М. – САК, против определение № 50014 от 09.01.2023 г. по гр.д. № 2296/2022 г. по описа на ВКС, в частта с която е оставена без разглеждане касационна жалба на Д. В.Н. против въззивно решение № 704 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 8645/2021 г. на Софийския градски съд /СГС/, постановено в производство по чл. 250 ГПК. Изложено е оплакване за неправилност, защото съобщението с препис от решението по чл.250 ГПК не било връчено на адв.Х. нито чрез ЕПЕП, нито лично, както и че т.нар. електронно връчване по чл.51, ал.1 ГПК било неосъществено, а и неприложимо сега поради отмяната на нормата. Излага се и довод за оттегляне на пълномощията от адв.Х.. При неуважаване на частната жалба се сочи същата да има характер на молба по чл.64, ал.3 ГПК, доколкото едва от обжалваното определение на ВКС сега същата е узнала за пропускане срока за обжалване на въззивното решение по чл.250 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови своето определение, съставът на II – во г.о. на ВКС е приел, че касационната жалба на Д. Н. срещу въззивното решение по чл.250 ГПК на СГС, е депозирана след изтичане на 1-месечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК за касационно обжалване. Прието е, че препис от обжалваното решение е връчен на касаторката на 07.04.2022 г. чрез процесуалния ѝ представител адв. Ц. Х., и от тогава 1-месечният срок, броен на месец съгласно чл. 60, ал. 3 и ал.6 ГПК, изтича на първия работен ден- 09.05.2022 г., понеделник, а касационната жалба е подадена в съда на 16.05.2022 г., т. е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Като подадена след срока за обжалване тази касационната жалба против второто-допълнителното решение на СГС, постановено в производство по чл. 250 ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Не са налице основания за отмяна на така постановеното определение на съставът на ВКС, произнесъл се по допустимостта на касационната жалба срещу допълнителното въззивно решение по чл.250 ГПК. Данните по делото сочат, че препис от обжалваното решение № 704 от 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 8645/2021 г. на СГС е връчен на страната надлежно, на 07.04.2022 г. на посочения по делото служебен адреса на пълномощника й адв.Ц. Х., при условието на чл.39, ал.1, вр. чл.51, ал.1, изр.второ и трето ГПК, в приложимата към датата на връчване- 07.04.2022 г.- разпоредба на чл.51, ал.1, изр.второ и трето ГПК (към ДВ, бр.59/2007 г.), като е посочено името и положен подпис на другия адвокат, получил съобщението. С получаване на съъбщението с приложения препис от решението от това друго лице в кантората на адвоката, връчването е редовно осъществено, като с полагането на подпис от страна на лицето-получател, същото поема и задължението да предаде същите на адресата, като неизпълнение на последното задължение не опорочава връчването. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като съобщението не е връчено електронно на жалбоподателката или адвоката й по реда на чл. 51, ал.1 или ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 51, ал.1 ГПК- в редакцията й с изм.ДВ, бр. 110 от 2020 г. –„Връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба“, е в сила от 30.06.2022 г. и се явява неприложима в случая, защото връчването е преди тази дата, както вече бе посочено по-горе, и за него е приложима предишната редакция на чл.51, ал.1 ГПК-„ Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя.“ Съдържанието на разписката за връчване от 07.04.2022 г. няма данни са отказ на адвокат от получаване, при което чл.51, ал.3 ГПК, сочен като нарушен от частната жалбоподателка, не е приложим. Също така няма данни в кориците на делото частната жалбоподателка да е оттегляла пълномощията, дадени от нея на адв.Цв.Х. преди да изтече срока за касационно обжалване на 09.05.2022 г., подобно изявление е направено със сега разглежданата частна жалба. Пълномощията за адв.Цв.Х. са били валидни до приключване на делото пред СГС /въззивния съд/ и обхващат и получаване на съобщения за представляваната от него страна по някой от способите, предвидени в ГПК, при което получаването се отразява в правната сфера на представляваното лице, т.е. на Д. Н.. Ето защо и другите оплаквания с частната жалба са неоснователни. По съдържащото се в частната жалба и искане по чл.64 ГПК за възстановяване срока за касационно обжалване решението на СГС по чл.250 ГПК, компетентен за произнасяне е съдът, пред който действието е трябвало да се извърши, т.е въвзивния съд в случая, по арг. от чл.283, вр. чл.285 ГПК. Ако искането бъде уважено с влязло в сила определение по чл.66 ГПК, то възстановяването на срока ще заличило оставяне на касационната жалба без разглеждане като просрочена и ще има за последица възобновяване на делото в стадия на администриране на касационната жалба в хода на задължителната проверка по чл. 285, ал.1 ГПК, респ. изпращането й на касационната инстанция за разглеждане при надлежно приключила от въззивния съд процедура по чл.285-287 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: