Определение № 189 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1038/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. Образувано е по частната жалба с вх. № 9137 от 26.ХІ.2012 г. на дружеството „В. Т. К.” със седалище в [населено място], К. Ш., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 298 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 21.ІХ.2012 г., постановено по т. д. № 237/2011 г., с което е била оставена без разглеждане молба на този търговец за възобновяване на спряното пр-во: „на основание чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ”, като във финалната част от диспозитива на този съдебен изрично е било отбелязано, че той не подлежи на касационно обжалване. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение и като се позовава на обстоятелството, че апелативният съд всъщност се е произнесъл по съществото на искането за възобновяване на спряното пр-во по несъстоятелност, шведското д-во претендира отменяването му и постановяване на определение от настоящата инстанция, с което искането по чл. 637, л. 3, т. 2 ТЗ да бъдело уважено. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма] /в несъстоятелност/-С. писмено е възразило чрез своя управител както по допустимостта й, така и по основателността на съдържащото се в нея оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за неговото потвърждаване. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна в спряното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на дружеството „В. Т. К.” със седалище в [населено място], К. Ш., ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато дадено определение прегражда по-нататъшното развитие на делото, но това следва да става в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК: едноседмичен, считано от съобщаването му. В случая частният жалбоподател „В. Т. К.” е било представляван от надлежно упълномощеният адвокат В. К. от САК /изготвил оставената без разглеждане молба за възобновяване на спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ въззивно пр-во/. Последният е получил препис от атакуваното определение на датата 16 ноември 2012 г. и при положение, че в последното е било посочено, че то е необжалваемо и поради това не се предвижда съобщаването му, това е меродавната дата, на другия ден след която е започнал да тече едноседмичният преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК за атакуване на този съдебен акт пред по-горен съд. Въпросният срок следва да се счита изтекъл на датата 23.ХІ.2012 г. /присъствен ден, петък/, като при липсата на данни настоящата жалба да е била изпратена по пощата тя се явява просрочена и на това основание – процесуално недопустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение