Определение № 513 от 06.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 426/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.1 т.1от ГПК, образувано по частна жалба вх. №1535/22.01.2009г на В. Д. К., подадена чрез пълномощник адв. С от АК Сливен ,срещу разпореждане от 16.12.2008г по в. гр.д. 2970/2006г на Пловдивски окръжен съд ,с което е върната частна жалба ,подадена от същия жалбоподател чрез адв. С срещу разпореждане от 24.10.2008г, с което е върната предходната частна жалба на същия пълномощник срещу разпореждане от 07.10.2008г с, което е връщане на като нередовна частна жалба с предмет разпореждане за връщане на касационната жалба като нередовна Пърномощникът на частния жалбоподател е конкретизирал оплакване за неправилност на определението поради това ,че със съобщението от 17.12.2008г. не е бил връчен препис от самото опредеделение, както и предвид това, че срокът е пропуснат поради извънредни обстоятелства. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Поредната частна жалба, върната като нередовна с обжалваното понастоящем определение ,е била оставена без движение за отстраняване на правилно констатирани нередовности ,съобщение за което е връчено на адв. С на Твърдението на частния жалбоподател, че въззивният съд произволно е приел датата 09.06.2009г като начало на срок за обжалване на определние № 210 по в. гр.д. № 195/2009г на Варненски апелативен съд, е неоснователно, предвид данните по делото. Постановеното в закрито заседание определение от 29.05.2009г по чл. 182 ал.1 б. „г” ГПК (отм) е било съобщено при редовно оформен отказ да бъде получено от лице по смисъла на 46 ал.2 вр. с чл. 47 ал.1 от ГПК (отм), а именно Т. П. Я., син на жалбоподателя, от същия адрес. Отказът е удостоверен от свидетел, съобщението е върнато и в този случай, както предвижда чл. 47 ал.1 от ГПК, страната се смята призована,респ. уведомена. С разпореждане от 09.06.2009г съдът е приел съобщението за редовно връчено, като във връзка с правното основание за това- цитиран е чл. 51 от ГПК (отм) видно е имал предвид и обстоятелството, че с депозирана в съда молба от 08.06.2009г жалбоподателят е поискал отлагане на делото ,изтъквайки временно отсъствие от страната ,но без да уведоми за съдебен адрес. В този случай чл. 51 ал.2 от ГПК предвижда същите последици ,както и чл. 47 ал.1 предл. последно от ГПК (отм). Спрямо постъпилата на 22.06.2009г частна жалба правилно въззивният съд е приложил последиците на чл. 214 ал.1 вр. ал.2 вр. чл. 200 ал.1 от ГПК (отм) и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Следва да се констатира, че процесуалният закон е приложен правилно и съвсем стриктно от въззивния съд, върнал частна жалба. Обстоятелствата, които жалбоподателят изтъква в оплакванията си, могат да бъдат основание за възстановяване на срока за обжалване, както предвижда чл. 37 от ГПК (отм). Тази правна възможност е на разположение на страната, включително след подвърждаване на обжалваното понастоящем разпореждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,