Определение № 13394 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12036/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 254, ал.2 от същия нормативен акт. Образувано е по частна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, чрез юрк. Пенкова, срещу разпореждане №7955/17.09.2025 година на Административен съд гр. Пловдив по адм.д. № 2013/2025 година. Релевира възражения за неправилност. Като се позовава на разпоредбата на чл.172а, ал.3 от Закона за движение по пътищата, твърди, че нормативно е установено задържането на СУМПС-а до заплащането на разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпореждането на съда, с което се нарежда на началникa на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да прекрати неправомерните фактически действия по задържане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер] на Д. И. С., [ЕГН], с адрес: обл. Пловдив, гр. Стамболийски, [улица], [адрес] било неправило, като постановено в противоречие с разпоредбата на чл.172а, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Ответникът, Д. И. С., чрез адв. Стоев в писмен отговор изразява съображения за неоснователност на частната жалба. Излага съображения за държавна репресия и способ за събиране на парични средства, в противоречие със справедливостта. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Пловдив е образувано по искане на Д. И. С., [ЕГН], с адрес: обл. Пловдив, гр. Стамболийски, [улица], [адрес], чрез адв. А. Стоев, да бъде наредено на Началника на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив да прекрати неправомерните си фактически действия по задържане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] на ищеца. За да разпореди на началникa на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да прекрати неправомерните фактически действия по задържане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер] на Д. И. С., АС гр. Пловдив е приел, че: Към момента на подадената от ищеца молба до органите на МВР за връщане на СУМПС, образуваното спрямо Д. И. С. административнонаказателно производство по АУАН № 1222230/30.05.2025г. е прекратено, като е отменена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0333-000062/30.05.2025г., която е давала основание за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Като се е позовал на Решение № 6 от 29.06.2023 г. по к. д. № 7/2023 г.; Решение № 3 от 2021 г. по к.д. № 11/2020 г. и Решение № 6 от 2013 г. по к.д. № 5/2013 г. нa Конституционния съд, първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо законодателно да се ограничава упражняването на основно конституционно право на гражданите, чиято самостоятелна уредба е в чл. 35, ал. 1 от Конституцията, с цел да се принуди длъжник да плати наложените му по ЗДвП глоби извън предвидения ред. "По този начин се заобикаля установеният законов ред за събиране на глобите, а обстоятелството, че държавата чрез съответните органи не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите." Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира (замести) неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава и в случая се явява нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но по същество е неправилен, при следните изводи от правна страна: Страните не спорят, че към момента на подадената от ищеца молба до органите на МВР за връщане на СУМПС, образуваното спрямо Д. И. С. административнонаказателно производство по АУАН № 1222230/30.05.2025г. е прекратено, като е отменена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0333-000062/30.05.2025г., която е давала основание за изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Спорът е в това, допустимо ли е на основание чл. 172а, ал.3 от ЗДвП началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив да задържи Свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер] на Д. И. С. до заплащане от негова страна на разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози? Отговорът на този въпрос е положителен, при приложение на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП във връзка с чл. 151, ал.2 и ал.3 от Конституцията на Република България. Според чл. 151, ал. 2 от Конституцията, законът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. Съгласно чл. 151, ал.3 от Конституцията, частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. В конкретната хипотеза, с цитираните от АС гр. Пловдив решения на КС не се обявява противоконституционност на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП, поради което и същите са неотносими към настоящия спор по същество. Нито административните съдилища, нито ВАС могат да обявят противоконституционност на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП като се позовават на аналогия на решения на КС, с които КС е обявил за противоконституционни други норми от същия закон. В периода между издаването на противоконституционния закон (като това следва да се приеме с решение на КС) до неговото обезсилване той се прилага (действа), т. е. поражда присъщия му правен ефект, от което следва, че всички влезли в сила държавни актове (съдебни решения, индивидуални административни актове, НП, действия и др.), основани на противоконституционния закон (ако се приеме, че текстът е такъв), остават в сила. Следователно, неправилно първоинстанционният съд като се позовава на неотносими решения на КС, не прилага разпоредбата на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП. До обявяването й от КС за противоконституционна, същата е действащ закон. Докато е действащ, всеки "закон" се приема да е валиден. Не може да се изисква от правните субекти и най-напред от институциите, каквато се явява ОДМВР гр. Пловдив, от заемащите държавни длъжности и от упражняващите държавна власт, какъвто е и началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, сами да бъдат съдници за валидността на извършени от Народно събрание законодателни промени и приетите законодателни решения. Действащият закон се прилага от институциите и гражданите на Република България, както и от съдилищата до обявяването му за противоконстицтуционен. Едва с установяването на противоконституционност/невалидност, и то с решение на КС, се възпрепятства реализирането на неговия регулаторен потенциал. Предвид гореизложеното, като е приложил разпоредбата на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив е извършил правомерно фактическо действие по задържане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство № [номер] на Д. И. С. до заплащането на разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. За да се иска прекратяване на неправомерно фактическо действие, то това действие трябва да не е основано на административен акт, или на закона. В случая действието се основава на чл. 172а, ал.3 от ЗДвП, който е действащ закон към момента на извършване на действията. Воден от гореизложеното, съставът на ВАС