Определение № 429 от 27.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба вх. № 2299/06.03.2018 г. от Е. Д. М. срещу определение № 584/16.02.2018 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ във връзка с частна жалба с вх. № 37/02.01.2018 г. на ВКС, вх. № 799/17.01.2018 г. на САС. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което на жалбоподателя да се предостави правна помощ под формата на процесуално представителство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване пред ВКС и е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът е приел, че по подадена искова молба с вх. № 160207/12.12.2016 г. от Е. Д. М. е образувано гр.дело № 15463/2016 г. на Софийски градски съд. С предявения иск от Е. М. срещу К. Х. Р. се претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 200 000 лв., последица от действия на ответника по внчд № 277/2016 г. на АСпНС. Прието е, че с разпореждане № 10504/02.03.2017 г. по гр.дело № 15463/2016 г. на Софийски градски съд на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба, поради недопустимост на предявения иск, тъй като е предявен срещу магистрат – лице с функционален имунитет по смисъла на чл.132,ал.1 от Конституцията на РБългария. Ищецът Е. М. е обжалвал с частна жалба вх. № 10073/07.06.2017 г. разпореждане от 02.03.2017 г.по гр.дело № 15463/2016 г. на Софийски градски съд и е поискал да му бъде предоставена правна помощ, която му е отказана с определение от 23.06.2017 г. по гр.дело № 15463/2016 г. на СГС. Прието е, че с определение № 3513/27.10.2017 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на САС е потвърдено определение от 23.06.2017 г. по гр.дело № 15463/2016 г. на Софийски градски съд. С разпореждане от 13.12.2017 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на Софийски апелативен съд е върната частна касационна жалба вх. № 19041/14.11.2017 г., подадена от Е. М. срещу определение № 3513/27.10.2017 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на САС. Ищецът Е. Д. М. е подал частна жалба вх. № 37/02.01.2018 г. срещу разпореждането на САС от 13.12.2017 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на същия съд. С частната жалба е поискано предоставяне на правна помощ и освобождаване от задължение за внасяне на дължимата по сметка на ВКС държавна такса. Както се отбеляза предмет на частната жалба на Е. М. е определението на Софийски апелативен съд № 584/16.02.2018 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. само в частта, с която е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. Съдът е постановил този резултат, като е приел, че първоинстанционният и въззивен съд са формирали категоричен извод за недопустимост на предявения иск, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.24,т.2 ЗПП, а именно, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е явно недопустима. С определение № 176/06.06.2018 г., постановено по настоящото дело – ч.гр.дело № 1259/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение на Е. Д. М. е предоставена безплатна правна помощ по чл.21,т.3 от Закона за правната помощ под формата на процесуално представителство по делото. С определение № 266/27.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1259/2018 г. на ВКС, IV г.о. е назначен адв. Д. Д. С. от АК [населено място], вписан под № 7247 в Националния регистър за правна помощ да осъществява процесуално представителство на жалбоподателя М. по ч.гр.дело № 1259/2018 г. на ВКС, IV г.о. Съдът е постановил да се изпратят преписи от определението на адв.Д. С. и на жалбоподателя М., като им е указано, че е дадена възможност на адв.Д.С. да се запознае с делото в 2-седмичен срок от връчване на преписа, след което съдът ще се произнесе по частна жалба вх. № 2299/06.03.2018 г.подадена от Е. М. срещу определение № 584/16.02.2018 г. по ч.гр.дело № 3913/2017 г. на САС. Съобщение за постановеното определение на ВКС е редовно връчено на адв.Д.С. на 13.08.2018 г., а на жалбоподателя М. на 27.08.2018 г. За последния връчването на съобщението е редовно на основание чл. 41,ал.2,вр.ал.1 ГПК. След изтичане на указания двуседмичен срок на 17.09.2018 г. не са постъпили становища от жалбоподателя и назначения процесуален представител. Видно от представените доказателства, Е. М. не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, освободен е от заплащане на държавна такса във връзка с частна жалба вх. № 37/02.01.2018 г. От приложеното по делото писмо изх. № ЗД 489/2015 г., изпратено от ГД”Изпълнение на наказанията” [населено място], Затвора [населено място] приложено по делото се установява, че от 10.01.2018 г. жалбоподателят се намира в сектор „Арести” ГМД. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че са налице предпоставките на чл.23 ал.3 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ. Освен това с определение № 176/06.06.2018 г. по ч.гр.дело № 1259/2018 г. на ВКС, IV г.о. на жалбоподателя е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство и с определение от 27.07.2018 г. по същото дело за процесуален представител е назначен адв. Д.С.. С оглед на посоченото и на основание чл.26,ал.2 от ЗПП съдът намира, че назначеният служебен защитник следва да се счита назначен за всички фази и съдебни инстанции до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по предявения иск от Е. М. гр.дело № 15463/2016 г. на Софийски градски съд. Поради посоченото обжалваното определение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отказано предоставяне на правна помощ следва да се отмени. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение