Определение № 1207 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 602/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бардгруп“ ЕООД, [населено място], чрез управителя К. К., срещу определение № 278/15.10.2025г. по възз.ч.т.д.№ 131/2025г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на подадената частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение № 167/02.07.2025г. В частната жалба се оспорва по същество изводът за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната касационна жалба. По изложените съображения искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за приподписване на частната касационна жалба. Не са постъпили в срок писмени отговори. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано по частна жалба на „Бардгруп“ ЕООД, [населено място], срещу първоинстанционно протоколно определение, с което е оставена без уважение молбата му за главно встъпване по делото по реда на чл.225 ГПК, която е оставена без уважение с постановеното по делото въззивно определение. Постъпилата срещу него частна касационна жалба от „Бардгруп“ ЕООД е оставена без движение с разпореждане № 155/27.08.2025г. и на страната са дадени указания за представяне, в едноседмичен срок от съобщението, на преписи от частната жалба за връчване и платежен документ за внесена ДТ в размер на 15лв. по сметка на ВКС. Постъпила е молба от „Бардгруп“ ЕООД, изпратена чрез куриер в срока за отстраняване на нередовностите на 26.09.2025г., в която е обективирано искане за предоставяне на правна помощ за приподписване на адвокат на подадената частна касационна жалба, основано на твърдения, че дружеството не разполага с назначен по трудов договор юрисконсулт, с позоваване на чл.6, §1 и чл.13 от ЕКПЧ. Със сега обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по обективираното в молбата искане за предоставяне на правна помощ, като го е оставил без уважение. Съставът на апелативния съд не е е отрекъл правото на предоставяне на правна помощ на юридическите лица, независимо, че такова изрично не е предвидено в българския Закон за правната помощ, при условие, че непредоставянето на правна помощ би съставлявало непреодолимо препятствие за достъп до съд. При обсъждане на въведените в молбата за правна помощ твърдения, че молителят няма юрисконсулт, въззивният състав е изложил съображения, че той е следвало да посочи и да установи конкретни обстоятелства относно финансово-икономическото си състояние, обосноваващи основателността на искането за правна помощ, което не е сторил, а за съда не съществува задължение да събира доказателства в тази връзка, а - само да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка в публични регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца. Изтъкнал е, че, предвид правно-организационната форма на молителя, който е с регистриран капитал от 5000лв., предполагаща извършването на търговска дейност и реализирането на приходи от такава дейност, не може да се направи извод, че заплащането на разноски за адвокат, които са единствено за приподписване на частната касационна жалба, съставлява за него непреодолимо препятствие да постигне признатата му от закона легитимна цел за защита на интересите му. Изводът за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ следва да бъде споделен по следните съображения: Предвид идентичността на правната същност и уредба на двата института – за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от държавна такса, формираната съдебна практика на касационния съд за правото на освобождаване на юридически лица и търговци от ДТ следва да бъде приложена и относно правото на юридически лица търговци за предоставяне на правна помощ във формата на процесуално представителство, приемаща следното: Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и, само по себе си, това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност; В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба; Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Преценката основателността на искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ следва да бъде извършена според възприетите в съдебната практика и в практиката на ЕСПЧ критерии и съвкупността от конкретни обстоятелства, имащи значение за неговата основателност. Следва да се има предвид, че искането за правна помощ във формата на процесуална продставителство е единствено за приподписване на подадена от молителя частната касационна жалба. Защитаваният с частната касационна жалба интерес е свързан с процесуалноправния въпрос относно главното встъпване на молителя по делото. Не са въведени твърдения от молителя, че няма активи или, че е настъпило обективно състояние на неплатежоспособност, от които може да се направи извод от гледна точка на възприетите в практиката на ВКС, ЕСПЧ и СЕС критерии, че съществува обективна невъзможност да заплати разходите за адвокат за приподписване на частната касационна жалба. Молителят е търговец и, доколкото няма данни да е в производство по несъстоятелност, би следвало да осъществява присъщата за всеки търговец стопанска (търговска) дейност и да реализира приходи от нея, позволяващи му да покрие разхода за адвокат за приподписване на частната касационна жалба. В рамките и за нуждите на преценката основателността на искането за предоставяне на правна помощ настоящият състав приема, че защитаваната с частната касационна жалба претенция е очевидно неоснователна. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност налагат извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. По изложените съображения, при съвпадане с крайните изводи, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: