Определение № 7966 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на сдружение „Заедно за чиста природа“ с ЕИК 207782805, представлявано от В. Н. Д. – председател на управителния съвет, подадена чрез адв. Велов, против определение № 495 от 21.04.2026 г., постановено по адм. дело № 958/2025 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага довод, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с доказателствата по делото приема, че предмет на оспорване продължава да бъде първоначалния мълчалив отказ, въпреки подадената от сдружението уточнителна молба в която ясно е изразено, че предмет на оспорване е вече последвалият изричен частичен отказ, обективиран в решение Е-ЗДОИ -51 от 25.08.2025 г. Посочва още, че съдът е допуснал фактическа грешка, като неколкократно цитира несъществуващо решение на задължения субект с дата 24.07.2025 г. Счита, че това е довело до напълно погрешни изчисления в мотивите на съда относно спазване на сроковете. Прави възражение, че с решението на Министерство на енергетиката (МЕ) е предоставен достъп само да една част от исканите данни, докато по останалата част то т. II от заявлението е постановен изричен отказ. Подчертава, че между страните е налице реален висящ правен спор относно законосъобразността на този отказ и съдът е длъжен да се произнесе по него по същество вместо да прекратява производството поради липса на предмет. Твърди, че изводите на административния съд, че издаденият административен акт е благоприятен за сдружението е неправилен, предвид наличието на изричен отказ по т. ІІ от акта, с който не се удовлетворява искането за достъп. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – министърът на енергетиката, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение Административен съд София-област (АССО) е оставил без разглеждане на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК чл. 159, жалба на сдружение "Заедно за чиста природа", срещу: мълчаливия отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № Е-ЗДОИ-51 от 18.07.2025 г. по описа на Министерството на енергетиката на Република България и срещу частичен отказ за предоставяне на информация по т. II от заявлението с рег. № Е-ЗДОИ-51 от 18.07.2025 г., обективиран в решение № № Е-ЗДОИ -51 от 24.07.2025 г. (вярна дата 25.08.2025 г.) издадено от министъра на енергетика, и производството по делото е прекратено. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със заявление № Е-ЗДОИ-51 от 18.07.2025 г. жалбоподателят сдружение „Заедно за чиста природа“ е поискал от министъра на енергетиката да му бъде предоставена обществена информация, състояща се от списък на цялата налична кореспонденция, проведена между Министерството на енергетиката и "Зеленрок" ЕООД, касаеща разрешение № 486 от 19.07.2018 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства в площ "Златуша", включително и сключения договор въз основа на разрешението, както и копия на самите документи. Административното производство е приключило с издаването на решение № Е- ЗДОИ-51 от 25.08.2025 г. на министъра на енергетиката, с което се е произнесъл по така депозираното искане, като е предоставил пълен достъп до наличната в МЕ информация от заявлението по отношение на списъка на водената кореспонденция под формата на копие от писмена справка, приложена към решението и частичен достъп до наличната в МЕ информация от заявлението, под формата на копия от документи, в които са заличени съдържащите се лични данни и данни, представляващи търговска тайна за титуляря на разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Златуша". Решението е съобразено с предпочетената от заявителя форма за предоставяне на исканата информация, която е изпратена по електронен път. Като се има предвид, че въпросните документи засягат споменатото по-горе дружество "Зеленрок" ЕООД с писмо с изх. № Е-ЗДОИ-51/24.07.2025 г. на МЕ е поискано изрично писмено съгласие на третото лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). От дружеството е изпратено изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация, като е направено искане в случай на преценка на задълженото лице да предостави същата, то тя да е по обем и начин, който не разкрива информацията, която засяга интересите на дружеството, в това число инвестициите на дружеството, както и всяка друга информация, касаеща същото. Административният съд е направил извод, че в конкретния казус е издаден административен акт - решение № Е-ЗДОИ-51 от 25.08.2025 г., който е благоприятен за оспорващата страна и с който са удовлетворени нейните права и законни интереси. След като министърът на енергетиката е уважил молбата на заявителя и е издал искания от него акт, към настоящия момент липсва правен интерес от търсената защита за отмяна на мълчалив отказ. Напротив, уважено е искането на сдружение "Заедно за чиста природа", като е издаден позитивен за него административен акт, с който са защитени претендираните права и е постигната целената правна закрила. Решение № Е-ЗДОИ-51 от 25.08.2025 г. не произвежда правни последици, които да имат неблагоприятен характер за жалбоподателя, като в него ясно е обективирано волеизявление в искания смисъл, а именно, че се предоставя достъп до обществена информация. По изложените съображения, съдът намира, че не съществува предмет на оспорване, тъй като не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, с който пряко и непосредствено да се накърняват права и законни интереси на сдружение "Заедно за чиста природа". По изложените съображения съдът е приел, че следва да се остави без разглеждане жалбата на председателя на сдружение "Заедно за чиста природа", като се прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради процесуална недопустимост на оспорването - оспорващият няма правен интерес от оспорването. Постановено е още, че мълчалив отказ към дата на депозиране на жалбата не е налице, жалбата е без предмет и за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване. Определението е неправилно. Основателен е доводът изложен в частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с доказателствата по делото приема, че предмет на оспорване продължава да бъде първоначалният мълчалив отказ, въпреки подадената от сдружението уточнителна молба в която ясно е изразено, че предмет на оспорване е вече последвалият изричен частичен отказ, обективиран в решение Е-ЗДОИ -51 от 25.08.2025 г. Действително делото започва и е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на органа, който в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ не се е произнесъл по подаденото от сдружението заявление за достъп до обществена информация. Междувременно, преди произнасяне на съда със съдебен акт, министърът на енергетиката се произнася с решение № Е-ЗДОИ-51 от 25.08.2025 г., с което в една част уважава искането на юридическото лице, но по т. II от заявлението е постановен изричен отказ. В изпълнение на разпореждане на съда от 02.09.2025 г. от сдружението е подадена до съда уточнителна молба с вх. № 5592 от 16.09.2025 г. в която е прецизирано, че е издадено след изтичането на срока за произнасяне решение по ЗДОИ, и че те не са доволни от частта на акта по т. ІІ, в която се отказва достъп до цялата поискана информация от заявлението за достъп. В молбата изрично и конкретно е заявено и декларирано, че молят да бъде разгледана подадената жалба, като оспорване на частичния изричен отказ. При оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ макар и частичен, какъвто в настоящия случай е налице, производството продължава по оспорването на изричния частичен отказ. Правният интерес на жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ на административен орган не се преклудира с акта на издаване на последващ изричен частичен отказ по същото заявление. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия частичен изричен такъв в разглеждания казус. Изводът се налага и по аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК. Предвид изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че не съществува предмет на оспорване, тъй като не е налице мълчалив отказ. Предмет на оспорване е постановеният частичен изричен отказ. С решение № Е-ЗДОИ-51 от 25.08.2025 г. на министъра на заявителят не е предоставена информация в пълен обем съдържаща отговор на всички поставени въпроси, а само част от поисканата информация. В случая искането не е удовлетворено изцяло, поради което е налице хипотеза на частичен отказ. С издаване на частично решение по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ не е постиган целеният от юридическото лице правен резултат, следователно не е налице издаден изцяло благоприятен за заявителя административен акт по ЗДОИ, поради което неправилно е прието от съда, че жалбата е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение на жалбата на сдружение „Заедно за чиста природа“ срещу частичен отказ за предоставяне достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. № Е-ЗДОИ-51 от 18.07.2025 г., която се явява процесуално допустима и трябва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение