Решение № 7737 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сметна палата на Република България, чрез процесуалния и представител Е. Динекова, срещу Решение №10931 от 08.12.2025 г., постановено по адм. дело №1394/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. К. Д. от гр.Поморие срещу Решение № РС-КПК-10062-1-24-059/16.06.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/. Претендира разноски. Ответникът – В. К. Д., чрез адв. Богдев, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на В. Д. Решение № РС-КПК-10062-1-24-059/16.06.2025 г., в частта, с която на основание чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗПК, е установен конфликт на интереси по отношение на ответника по касация в качеството му на главен архитект на Община Несебър, т. е. на лице, заемало висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.), поради което и на основание чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.), за осъществен конфликт на интереси по чл.52 ЗПКОНПИ (отм.) и за извършено нарушение на чл.58, изр.първо ЗПКОНПИ (отм.), му е наложена глоба в размер на 5 000 лева, както и на основание чл.81 от ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на Община Несебър сума в размер на 1 942,63 лева, както и е установен конфликт на интереси в качеството му на лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПК, поради което и на основание чл.113, ал.1 ЗПКОНПИ (отм.), за осъществен конфликт на интереси по чл.70 ЗПКОНПИ (отм.) и за извършено нарушение на чл.76, изр.първо от ЗПКОНПИ (отм.), му е наложена глоба в размер на 5 000 лева, както и на основание чл.99, ал.1 ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на Община Несебър сума в размер на 2 235,14 лева. Настоящият касационен състав намира този извод за обоснован, постановен при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Първостепенният съд е установил от представената като пълна административна преписка, че с обжалваната част на Решение № РС-КПК-10062-1-24-059/16.06.2025 г. Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на Д. – гл. архитект на Община Несебър и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал.1, т.32 ЗПК, като е приела, че като е подписал общо 34 протокола от заседания на ОЕСУТ(общински експертен съвет по устройство на територията) в периода 24.11.2021г. – 21.11.2023г., е нарушил разпоредбата на чл.58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ /отм./ в 23 от случаите, респ. разпоредбата на чл.76, изр. първо, предл. първо от ЗПК за останалите 11 случая, като по този начин е участвал в подготовката на актове в частен интерес на свързаните с него лица – М. Д., негова съпруга, управител и собственик на „ОПТИМА ГАРАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, и П. и С. Д. – негови дъщери. Административният орган е приел, че в качеството си на главен архитект на Община Несебър, Д. е упражнил правомощия по служба като е подписал горните протоколи от заседания на ОЕСУТ към Община Несебър, в които са обективирани решения за приемане на задания и проекти за промяна на ПУП, както и инвестиционни проекти, изработени от свързаните лица на посоченото дружество. Счетено е, че упражнените правомощия са при наличие на частен интерес и облага в полза на свързаните с него лица. Установени са положени от него подписи като главен архитект на изброените протоколи на ОЕСУТ, като е отбелязано, че дори да не е участвал в разглеждането на точките от дневния ред, които касаят проекти, изготвени от търговеца, арх. Д. е упражнил свои правомощия по служба като е подписал протоколите, в които се обективират взетите решения и които са основания за издаване на последващи административни актове от кмета на Община Несебър. Прието е, че решенията на ОЕСУТ имат самостоятелно правно значение и са елемент от процедурите по одобряване на проекти за изменение на ПУП и одобряването на инвестиционни проекти, респ. са основание за получаване на уговореното по договорите за възлагане на проучвателни и проектни работи възнаграждение от дружеството, собственост на неговата съпруга. Отбелязано е, че ответникът по касация е присъствал на заседанията на ОЕСУТ при разглеждането на точките, на които се обсъждат и приемат задания и проекти на ПУП-ПЗ/ПРЗ, както и инвестиционни проекти, изготвени от „ОПТИМА ГАРАНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, собственост на неговата съпруга, респ. и от неговите дъщери, като в качеството си на председател на ОЕСУТ е подписвал протоколи, обективиращи взетите решения, които касаят проектите на свързаните лица. Преценено е, че самоотводът е изпълнен само формално, като лицето, заемащо публична длъжност, е следвало да се оттегли от процеса на вземане на решения при наличие на частен интерес, в т.ч. и при подписване на крайния акт, който удостоверява взетите решения, както и да няма реално участие и контрол по отношение на тях. Настоящият състав споделя крайния извод за незаконосъобразност на приетото от колективния орган административно решение, но споделя само изложените по същество аргументи, обосновали първостепенното съдебно решение. В този смисъл съдът не поддържа изразеното от него преди това виждане в цитираното Решение № 5954 от 4.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1684/2025 г., VI о. Що се отнася до анализа извършен от административния съдия по отношение на установената фактическа обстановка, то за нея спор между страните няма. Новелите на чл.58 ЗПКОНПИ (отм.) и чл.76 ЗПК(междувременно също отменен), имащи идентично съдържание, предписват забрана за лице, заемащо висша публична длъжност да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. Безспорно ответникът по касация е бил в релевантния за преценката период лице, заемащо висша публична длъжност - чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ (отм.) и същата разпоредба по ЗПК. Комисията се е позовала на първото предложение – участие в подготовката по издаването на последващ акт, доколкото е приела, че решението на ОЕСУТ е необходима предпоставка за издаването на краен административен акт. За участие в подготовката са счетени действията по подписване на протоколите на заседанията на съвета. Видно от цитираните общо 34 бр. протокола за проведени заседания на помощния орган, че те са подписани и от Д., но в същите ясно е вписано, че той не е участвал в приемането(гласуване) на актовете на експертния съвет по съответните точки по заявления на свързаните с него търговско дружество и лица. Действително за заседанието на ОЕСУТ е съставен само един протокол, като по останалите точки той е подписан от гл. архитект Д., а само по точките по заявления на посоченото дружество и лица, от друг архитект, натоварен с нарочна заповед. В тази връзка настоящият състав намира, че законосъобразно първостепенният съд е извел извод, че Д. в посочените 34 случая не е участвал в подготовката на крайните актове, чрез подписаните от него протоколи от заседанието на експертния съвет, тъй като от правна страна съдбата на крайния акт в тази производства се детерминира от взетото решение от помощния орган, в чието приемане лицето не е участвало чрез гласуване по какъвто и да е начин. По същество са налице два отделни протокола, оформени в един документ. Единият от заседанието, касаещ приетите решения на колективния орган по всички други точки и един само по конкретната точка, при проведено гласуване без участието на арх. Д., подписан за председател от нарочно натоварен друг архитект. Това, че двата протокола са били опредметени в един документ, не може да обоснове извод, че Д. е участвал в подготовката само поради полагане на подпис под общия документ. В този смисъл касаторът не е направил и разграничение между правния акт(материализираното волеизявление) на помощния орган, което служи за предпоставка за приемане на крайния акт в съответната процедура и формалното му удостоверяване в съставения документ, при която(и в интересуващата ни част) няма подпис на арх. Д.. Що се отнася до твърденията, че по същество Д., чрез заемания от него пост, е упражнявал влияние върху другите членове на съвета, то правилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство освен, че не е доказано с надлежно събрани доказателства, то самата комисия не е вменила и подобни деяния, които освен това изпълват самостоятелни състави на нарушения по чл.57 от ЗПКОНПИ (отм.), съотв. чл.75 от ЗПК(отм.). В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответника по касация, такива се претендират от него, но по делото не се представят никакви доказателства за понасянето им в тази инстанция. Това обосновава и извод за оставяне без уважение искането на В. Д. за присъждане на такива. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,