Определение № 50010 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4567/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. А. Т. в качеството на пълномощник на В. К. Г. за допълване на решение № 50114 от 19.06.2023 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, с искане за произнасяне по заявената в откритото съдебно заседание на 18.10.2022 г., претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ пред касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „УМБАЛ-Царица Й.- ИСУЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление [населено място] не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата е допустима и основателна. С решение № 50114 от 19.06.2023 г. по гр.д. № 4567/2021 г. по описа на ВКС, I г.о., е отменено решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5923 от 05.08.2019 г. по гр.д. № 14042/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Й.-ИСУЛ” ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от 26.03.2017 г., вместо което е постановено друго, с което осъдена УМБАЛ „Царица Й.-ИСУЛ” ЕАД да заплати на В. К. Г. допълнително сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.03.2017 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част е оставено в сила въззивно решение № 10077 от 20.01.2021 г. по в.гр.д. № 5436/2019 г. на Софийски апелативен съд, с която искът на В. К. Г. против УМБАЛ „Царица Й. - ИСУЛ“ ЕАД е отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 лв. до претендирания размер от 79 000 лв. С решението си по чл. 290 ГПК, касационната инстанция е пропуснала да присъди направените от касатора разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в съдебното заседание. Видно от данните по делото, с пълномощно от 01.03.2021 г., молителят е представляван от адв. А. Т.. В подадената касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Отделно и в проведеното открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. пред ВКС, процесуалният представител на касатора адв. А. Т., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. С оглед изхода на спора на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. А. Т. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за всички инстанции в размер на 1 000 лв. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия - изготвяне на касационна жалба с изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и явяване в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното съдът