Определение № 26 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 във вр. чл. 233 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. К. С., приподписана от адв. Д. Б., назначен за процесуален представител на жалбоподателя по З.. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение № 939/08.04.2015г. по по ч.гр.д. №990/15г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.12.2014г. по гр.д. № 11395/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 с-в. За да постанови първоинстанционното определение, Софийски градски съд е приел, че е налице разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като е предявен иск за спор между същите страни, на същото основание и делото пред него се явява по-късно заведено, с оглед на което е прекратил производството. В срока за произнасяне на Върховния касационен съд по частната касационна жалба, касаторът З. К. С. е подал „Допълнение към касационната жалба“ с вх. № 15920/02.12.2015г., в което лично и изрично е заявил, че се отказва от исковата си молба на основание чл. 233 ГПК и моли съда да обезсили всички постановени досега решения и определения по казуса, както и да прекрати делото. Предвид така направеното волеизявление съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК и производството по делото следва да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение