Определение № 56 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1466/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищците, Н. Т. П. и Н. Н. Т. срещу определение № 4508 от 20.02.2019г. по в.гр.д. № 384/2018г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 7989 от 18.12.2018г. по гр.д. № 384/2018г. на СГС в частта за разноските за въззивното производство, а именно за присъждане на съдебни разноски за разликата от 2116,43 лева до пълния размер на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение от 3911 лева. Настоящият състав на ВКС констатира, че с постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение СГС е допълнил въззивното си решение в частта за разноските, като е осъдил ответника по исковете да заплати на ищците - молители сума от още 766,36 лева - разноски за адвокатско възнаграждение над присъдените с въззивното решение 1350,07 лева за адвокатски хонорар. Въпреки, че в мотивите на определението съдът е формирал воля, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна на основание чл.78, ал.5 ГПК за разликата над 2116,44 лева (1350,07 лева + 766,36 лева) до пълния претендиран размер от 3911 лева, тази воля не е намерила отражение в диспозитива на определението по чл.248, ал.1 ГПК, поради което производството по частната жалба следва да бъде прекратено и делото върнато на СГС за поправка по реда на чл.247 ГПК на допуснатата очевидна фактическа грешка в определението. Водим от горното, Върховният касационен съд