Определение № 2693 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 414/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Х. Й. П. и А. Д. В.-П., чрез адв. Н., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2336/27.07.2023 г. в частта за разноските, които са им присъдени. Молителите твърдят, че договореното и заплатено от тях адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба е в размер на 3 720 лв., но съдът им е присъдил само сумата от 2 000 лв., която представлява първата платена от тях вноска от дължимото възнаграждение. Втората вноска от последното в размер на 1 720 лв. също е платена и доказателства за това са приложени към актуализирания списък по чл.80 ГПК, представен по делото с молба от 24.04.2023 г. Насрещната страна по молбата - „Сити Холидейс“ ЕООД, чрез адв. А. е депозирала отговор, в който поддържа, че молбата е неоснователна. Заявява и възражение по чл.78, ал.5 ГПК и моли възнаграждението за изготвяне на отговор на касационната жалба да бъде намалено до размера, посочен в чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г., изм. ДВ, бр.88 от 2022 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е основателна. С определение № 2336/27.07.2023 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 959/29.06.2022 г. по в.гр.д. № 526/2022 г. на Апелативен съд София и е присъдил на насрещната страна по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000,00 лв. за производството пред ВКС. В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е в размер на 3 720 лв. видно от договор за правна защита и съдействие от 03.01.2023 г., от което 2 000 лв. са дължими в срок до 5 дни от подписване на договора, а остатъкът от 1 720 лв. - в срок до 28.02.2023 г. С молба от 24.04.2023 г. насрещната страна по касационната жалба е представила доказателства за заплащане и на двете вноски от уговореното адвокатско възнаграждение - първата на 05.01.2023 г., а втората - на 07.03.2023 г., като последното обстоятелство не е било съобразено от настоящия състав на ВКС, поради което с определението по чл.288 ГПК е присъдена само първата вноска от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При това положение, молбата с правно основание чл.248 ГПК се явява основателна, като определението по чл.288 ГПК следва да бъде изменено и на насрещната страна следва да се присъди и сумата от 1 720 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Направеното от касатора възражение за прекомерност на размера на уговореното адвокатско възнаграждение от 3 720 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба е своевременно заявено, но е неоснователно, тъй като минималното възнаграждение съгласно чл.9, ал.3 вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., изм. ДВ, бр.88/22 г. по настоящото дело възлиза на 3 712 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,