Определение от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 4051 от 02.05.2025 г. на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив), постановено по административно дело № 2054/2024 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-16001623224047/30.05.2024 г., издаден от инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция (ТД) на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 205/05.08.2024г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) по отношение на „Делтън“ EООД са определени задължения за целеви вноски към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) по реда на § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. в общ размер на 181 907,06 лева, ведно с лихви за забава в размер на 32 110,35 лева, и е осъдена НАП да заплати на „Делтън“ ООД, сумата от 2958 лева разноски.

Съдът констатира, че са налице условия по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за спиране на производството по настоящето делото.

Доводите и аргументите на настоящата съдебна инстанция са следните:

От данните по делото е видно, че предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-16001623224047/30.05.2024 г., издаден от инспектор по приходите в Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция (ТД) на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 205/05.08.2024г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) по отношение на „Делтън“ ЕООД са определени задължения за целеви вноски към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) по реда на § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. в общ размер на 181 907,06 лева, ведно с лихви за забава в размер на 32 110,35 лева.

Първостепенният съд е констатирал, че първият спорен въпрос по делото е дали е относимо изключението на чл. 7, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/1854 досежно произвежданата от „Делтън“ ООД електрическа енергия.

В тази връзка касационният жалбоподател прави оплакване, че съдът неправилно е кредитирал експертни заключения, които подменят правната дефиниция с техническа оценка, без да бъде установено нито сертифициране, нито намерение за въвеждане на продукта в газопреносната мрежа. Твърди, че биогаз и биометан не могат да се използват като синоними и че не означават едно и също. Намира, че в инсталацията, претендираща за изключение по Регламент (ЕС) 2022/1854 първичният източник е биомаса, а междинният продукт е газообразно гориво от биомаса, което не е изключение от Регламента и този биогаз не е с качествата необходими да замести директно природен газ. Касационният жалбоподател намира за неправилно, че съдът е обосновал изводите си относно правния статут на използвания газ единствено на национални технически експертизи, без да съобрази обвързващите тълкувания на правото на Европейския съюз (ЕС) и без да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуването на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/1854. Счита, че съдът е приложил неправилно общия принцип на пропорционалност, тъй като се е позовал само на експертиза без да анализира релевантни икономически и правни аспекти. Сочи, че печалбата и разходите са неотносими към предмета на делото.

По делото не е спорно и се установява от проведените съдебно- техническа експертиза и тройна съдебно-техническа експертиза, че „Делтън“ ООД притежава инсталация за производство на електрическа енергия и топлоенергия от биогаз Био ЕЦ, находяща се в гр. Съединение с инсталирана мощност 1,487 MW. Посочено е, че биогазът се получава от анаеробно разграждане на биоразградими растителни и животински субстрации от селското стопанство. За оползотворяването на биогаза се използва високоефективна инсталация за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия на фирмата GE Jenbacher, проектирана и предназначена за работа с биогаз.

Настоящият касационен състав съобрази, че пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело С - 467/24 по преюдициално запитване на Конституционния съд на Белгия със следните въпроси:

1. Трябва ли член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година „относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията“ да се тълкува в смисъл, че от прилагането на предвидения в член 6 от този регламент таван на пазарните приходи от продажбата на електроенергия е изключена само електроенергията, произведена от биометан чрез пречистване и компресиране на биогаз и чрез процес на биометанизация, а не електроенергията, произведена от биогаз чрез процес на биометанизация и чрез съоръжение за комбинирано производство на енергия?

2. При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: нарушават ли членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз член 7, параграф 1, буква д) от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, тълкуван в смисъл, че от прилагането на предвидения в член 6 от този регламент таван на пазарните приходи от продажбата на електроенергия е изключена само електроенергията, произведена от биометан чрез пречистване и компресиране на биогаз и чрез процес на биометанизация, а не електроенергията, произведена от биогаз чрез процес на биометанизация и чрез съоръжение за комбинирано производство на енергия?

3. Нарушава ли членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз член 7, параграф 3, първо изречение от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, доколкото позволява на държавите членки, особено в случаите, когато прилагането на тавана на пазарните приходи, предвиден в член 6, параграф 1 от този регламент, води до значителна административна тежест, да обявят, че таванът на пазарните приходи не се прилага за производители със съоръжения за производство на електроенергия с инсталирана мощност до 1 МW, без да позволява на държавите членки да предвидят прогресивна такса или дерогация, респ. изключение съобразно инсталираната мощност на съответното съоръжение?

4. Нарушава ли член 6, параграф 1 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, евентуално предвид отговорите на петия и шестия преюдициален въпрос, член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото, като предвижда, че пазарните приходи на производителите на електроенергия, посочени в член 7, параграф 1 от същия регламент, се „ограничават“ до максимум 180 евро за MWh, същият предполага облагане на свръхприходите с такса в размер на 100 %?

5. Трябва ли член 6, параграф 1 и член 8 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, в светлината на съображение 40 от него, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да въведат национална мярка, с която, както в член 5 от Закона от 16 декември 2022 г. „за изменение на Закона от 29 април 1999 г. за организацията на пазара на електроенергия и за въвеждане на таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия“, се определя таван на пазарните приходи в размер на 130 евро за MWh, и която е обоснована с увеличението на цените на белгийския пазар на електроенергия?

6. При утвърдителен отговор на петия преюдициален въпрос: нарушават ли член 6, параграф 1 и член 8 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854 членове 16 и 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на енергийна солидарност съгласно правото на Съюза?

7. Нарушават ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, буква д) от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854 членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз принципа на правна сигурност, принципа на защита на оправданите правни очаквания и задължението за мотивиране по смисъла на член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото съгласно тези разпоредби задължителният таван на пазарните приходи в размер на максимум 180 евро за MWh се прилага и по отношение на продажбата на електроенергия, произведена от горива от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса)?

8. Трябва ли член 8, параграф 1, буква б) и параграф 2 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въведат по-висок от предвидения в член 6, параграф 1 от този регламент таван от 180 евро за MWh по отношение на съоръженията, които произвеждат електроенергия от твърди или газообразни горива от биомаса?

9. Трябва ли член 2, точка 5 и член 6, параграф 1 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, в светлината на съображение 30 от него, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да въведе национална мярка, при която, както в член 5 от посочения по-горе Закон от 16 декември 2022 г., пазарните приходи, за които се прилага таванът, се определят само въз основа на презумпции, без производителите на електроенергия да имат възможност да докажат действително реализираните приходи от продажбата и доставката на електроенергия?

10. Трябва ли член 2, точка 5 и член 6, параграф 1 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, в светлината на съображение 30 от него, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка при използването на презумпции за определянето на пазарните приходи, за които се прилага таванът, да разграничава производителите на електроенергия от ядрена енергия от производителите на електроенергия от други източници?

11. При утвърдителен отговор на деветия преюдициален въпрос: нарушават ли член 2, точка 5 и член 6, параграф 1 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, в светлината на съображение 30 от него, член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

12. При утвърдителен отговор на десетия преюдициален въпрос: нарушават ли член 2, точка 5 и член 6, параграф 1 от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854, в светлината на съображение 30 от него, членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

13. Трябва ли член 6, параграф 1, членове 7 и 8 и член 22, параграф 2, буква в) от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да въведат национална мярка, при която, както в член 5 от посочения по-горе Закон от 16 декември 2022 г., таванът на пазарните приходи се прилага преди 1 декември 2022 г., а именно, считано от 1 август 2022 г.?

14. При утвърдителен отговор на тринадесетия преюдициален въпрос: нарушават ли член 6, параграф 1, членове 7 и 8 и член 22, параграф 2, буква в) от посочения по-горе Регламент (ЕС) 2022/1854 принципа на правна сигурност, принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа, че правните норми не трябва да имат обратно действие, принципа на енергийна солидарност и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

15. Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на отговорите на изложените по-горе преюдициални въпроси Конституционният съд заключи, че посоченият по-горе Закон от 16 декември 2022 г., с който се транспонира Регламент (ЕС) 2022/1854, нарушава едно или няколко задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, правото на Съюза не допуска възможността Конституционният съд да запази последиците от Закона от 16 декември 2022 г.?

В конкретния случай отправените преюдициални въпроси касаят пряко правните норми, които следва да бъдат тълкувани по настоящото дело, а именно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година, относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (наричан по- долу Регламент (ЕС) 2022/1854). Отправените въпроси целят да установят дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854 нарушават Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципа на правна сигурност, принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа, че правните норми не трябва да имат обратно действие, принципа на енергийна солидарност.

Връзката между разглежданото пред настоящия съд производство и искането за тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854 по дело С – 467/24 на Съда на Европейския съюз попада в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело.

Административният съд е констатирал, че вторият спорен въпрос по делото е относно приложимостта на основанието, на което се издава актът за установяване на задължение при установена липса на печалба.

Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил общия принцип на пропорционалност като е приел, че наличието на тези вноски нарушават този принцип, без съдът да отправи преюдициално запитване в тази връзка. Касаторът твърди, че неясни са нормите на правото на европейския съюз относно критериите за прилагане на принципа на пропорционалност, дали са относими печалбите към загубите и какво се счита за „приход“ по смисъла на правото на Европейския съюз.

Административният съд е тълкувал разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. и е достигнал до извод, че понятието „пазарен приход“ означава, че не следва да се държи сметка за реално придобитата печалба. Въпреки това съдът е намерил, че е приложим общият принцип за пропорционалност. Позовавайки се на заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че пределните разходи на „Делтън“ ООД са по-високи от тавана на пределните приходи. При това съотношение на приходи и разходи, съдът е заключил, че прилагането на целеви вноски може да доведе до застрашаване на икономическата жизнеспособност и да затрудни или да направи невъзможно оперирането на свободния пазар на дружеството, което се явява непропорционална мярка по смисъла на член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз, а е и в пряко противоречие с Регламент (ЕС) 2022/1854. След анализ на нормите и целите на Регламент (ЕС) 2022/1854 административният съд е изложил, че въвеждането на целеви вноски при точно определени в Регламента предпоставки, не следва да води до сериозни загуби за дружествата, произвеждащи електрическа енергия.

Настоящият съдебен състав намира, че след решаване на въпроса по отношение на приложимостта и тълкуването член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854, то ще трябва да бъде обсъден втория спорен въпрос по отношение на тавана на пределните разходи по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/1854.

Тричленният състав на ВАС съобрази, че пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело С - 633/23 по преюдициално запитване на Cour d’appel de Bruxelles със следните въпроси:

1. Трябва ли членове 6, 7 и 8 от Регламент 2022/1854, разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 от този регламент, в светлината на всички съображения от същия регламент и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член, които предвиждат, че установеният в член 6 от регламента таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишаването на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои инсталации чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретичните приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1° и 2° от Закона за електроенергията), като по този начин се създава пречка пред задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?

2. Трябва ли членове 6, 7 и 8 от Регламент 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 от този регламент, в светлината на всички съображения от същия регламент и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член, които предвиждат, че установеният в член 6 от Регламента таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишаването на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои инсталации (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3°, 4°, 5° и 6°) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез представяне на доказателства за действителните приходи на производителите от всички техни инсталации, включително от инсталациите, които не попадат в приложното поле на регламента, и от друга страна, само при постоянно прибягване до определени презумпции, като по този начин се създава пречка пред задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?

3. Трябва ли членове 6, 7 и 8 от Регламент 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, както и с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално във връзка с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията на посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на разглеждания регламент, като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, приет със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи прилагането на системата за определяне на таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия, от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., като например от 1 август 2022 г.?

Връзката между разглежданото пред настоящия съд производство и искането за тълкуване на член 6, 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 по дело С – 633/23 на Съда на Европейския съюз съставлява хипотеза по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело.

Предвид на изложеното производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК до приключване на производството по дело С – 467/24 и дело С – 633/23 на Съда на Европейския съюз, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,