Определение № 447 от 01.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 165/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 20514 от 19.ХІ.2018 г.) на „Сакса“ ООД /ЕИК[ЕИК]/-гр. Долна баня, Соф. област, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 3226 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.Х.2018 г., постановено по гр. дело № 1183/2018 г., с която – в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК - е било изменено постановеното по същото дело въззивно решение № 2163/13.VІІІ.2018 г. в частта му за разноските, като - на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 36 от г същия закон – дружеството е било осъдено да заплати на адв. С. Ив. Х. от САК допълнително възнаграждение в размер на сумата от 21 693.14 лв. (двадесет и една хиляди лева, шестстотин деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки) за осъщественото от него процесуално представителство на Б. Хр. Д. в производството пред въззивното инстанция. Оплакванията на търговеца настоящ частен жалбоподател са за „колизия на изводите на въззивния съд с материалния и процесуалния закон“, поради което се претендира отменяване на атакуваното в осъдителната му част определение на САС и за произнасяне на ВКС по съществото на искането за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като бъдела оставена без уважение молбата на адв. С. Ив. Х. с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения с нея размер. Инвокирани са доводи, че липсвал сключен договор за правна защита и съдействие между Б. Хр. Д. и този адвокат от САК, участвал като негов процесуален представител във въззивното производство пред САС. Налице бил такъв писмен договор само за исковото производство пред първата инстанция. Нямало и надлежно направено искане пред САС за присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита, предвид използваната формулировка за присъждане на „минималния размер на адвокатското възнаграждение върху интереса на въззивната жалба“, като приложеният списък по чл. 80 ГПК не бил от естество да изпълни функцията на надлежно искане за присъждане на разноски именно на основанието по чл. 38 от Закона за адвокатурата. По реда на чл. ГПК ответникът по частната жалба Б. Хр. Д. от София писмено е възразил чрез този негов процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за отхвърлянето й - като неоснователна. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че частната жалба на „Сакса“ ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място] баня, Софийска област, е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, респ. в това, проведено пред същия въззивен съд по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, както и че тя е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на атакуване пред ВКС съдебен акт, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. За да измени решението си в частта му за разноските, въззивната инстанция, която е била сезирана с искане от процесуалния представител на Д. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, е приела, че то преди всичко е допустимо, доколкото по делото е бил налице - на л. 60, надлежно представен списък по чл. 80 ГПК. /арг. т.т. 8 и 9 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г./. Констатиран от състава на САС е бил не само фактът на реално осъщественото от адвоката С. Ив. Х. от САК процесуално представителство на ищеца Б. Хр. Д. във въззивното производство, но и наличието на надлежно подписано от последния адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие /и двата документа от датата 23.ХІ.2016 г./, учредяващо му валидна представителна власт до свършване на делото във всички инстанции: „първа инстанция, въззивна инстанция и касационно обжалване“. С въззивното решение ответното по исковете на Д. търговско дружество е било съдено да заплати на адв. С. Ив. Х. от САК възнаграждение - на основание чл. 38 ЗА - в размер на сумата 5 260.35 лв., а с атакуваното сега определението за изменение на същото решение в частна му за разноските САС е присъдил /на същото правно основание/ допълнително още 21 693.14 лв. Или общо 26 953.49 лв. (двадесет и шест хиляди, деветстотин петдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки) в тежест на търговеца настоящ частен жалбоподател. При съобразяване на относимите към датата на упълномощаването на адв. С. Ив. Х. от САК, а именно 23.ХІ.2016 г., правила на чл. 7, ал. 2, т.т. 4, 5 и 6 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. в тяхната редакция към ДВ, бр. 84 от 25.Х.2016 г., както и предвид уважаването от въззивния съд и на трите иска на Б. Хр. Д. срещу ответното „Сакса“ ООД за сумите 1 357 831.29 лв. – главница, за 63 138.85 лв. мораторна лихва върху частта от същата в размер на 457 800.71 лв. за периода 24.VІІ.2015 г. - 30.ХІ.2016 г., както и за сумата 123 378.69 лв., представляваща мораторна лихва върху разликата от 900 030.58 лв. от същата главница за периода 27.VІІ.2015 г. – 30.ХІ.2016 г., реално дължимото минимално адвокатско възнаграждение в полза на адв. С. Ив. Х. от САК, съгласно изричната уговорка в договора за правна защита и съдействие, възлиза общо на 31 530.05 лв. /или с 4 576.56 лв. повече от онова, което общо му е било присъденото от САС с двете негови определения за разноски: /5 260.35 лв. + 21 693.14 лв. = 26 953.49 лв./. При положение, че само по уваженият срещу „Сакса“ ООД иск на Д. за главницата на вземането му в размер на 1 357 831.29 лв., дължимото според горните правила на НМРАВ № 1/9.VІІ.2004 г. / в редакцията им към ДВ, бр. 84 от 25.Х.2016 г ./ минимално адвокатско възнаграждение за адв. С. Ив. Х. от САК, на основание чл. 38 ЗА, възлиза на 25 108.31 лв., то общо присъденото му от САС възнаграждение за въззивното производство ще следва сега да се намали със сума в размер на 1 845.18 лв. (26 953.49 лв. – 25 108.31 лв. = 1 845.18 лв.). Това разрешение в процесния случай произтича от изхода на делото в касационното производство по чл. 290 ГПК, в резултат от което двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Б. Хр. Д. с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответното по тях „Сакса“ ООД са били отхвърлени изцяло - в претендираните по делото техни размери. В заключение, с горепосочената разлика от 1 845.18 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки) следва да се намали именно сумата, присъдена с атакуваното определение в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК или: 21 693.14 лв. - 1 845.18 лв. = 19 847.96 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение