Определение № 131 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 618/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано, на основание чл.43,т.3 НПК, по повод искане на районен съд- гр.Гоце Д. за промяна местната подсъдност на н.ч.х.д. № 227/09год. по описа на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, намира следното: В районен съд – гр.Гоце Д. е внесена тъжба от К. Николов В. срещу Г. И. В., за извършено престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.147,ал.1. НК. Образувано е н.ч.х.д. № 227/09год. по описа на съда. Всички съдии са се отвели от разглеждане и решаване на делото по същество, на основание чл.29,ал.2 НПК, за да не бъдат породени съмнения у страните, за проявена от тяхна страна предубеденост и безпристрастност при решаване на делото, предвид личните взаимоотношения с тъжителя на едните от тях, а на другите – решаване по същество на друго наказателно частен характер дело, по което подлежат на установяване идентични факти и обстоятелства. Сезиран е ВКС на РБ за промяна местната подсъдност на делото. Искането на районния съд е основателно. Налице са предпоставките на чл.43,т.3 НПК. Видно от приложените по делото разпореждания за самоотводи на съдиите, съдът, на който делото е подсъдно по правилата за местната подсъдност, не може да образува състав. За това делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване по същество на друг, еднакъв по степен съд –районен съд-гр.Разлог. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение