Определение № 12256 от 01.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11491/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Т., жив. в гр. София, срещу частта от определение № 24244/14.07.2025 г., постановено по адм. дело № 5366/2025 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по подадена от него жалба срещу т. 3 от решение № ППН-01-220/18 от 03.04.2025г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/. Частният жалбоподател иска отмяната му. С частната жалба прави искане за отправяне на преюдициално запитване относно заплащането на държавни такси. Претендира разноски като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по частната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частна жалба - КЗЛД, не взима становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по исканията, съдът взе предвид следното: С разпореждане № 18117/28.05.2025 г., постановено по адм. дело 5366/2025 на АССГ е оставена без движение жалбата на Т. с вх. № 10763 от 30.04.2025 г., като му е указано в 7 – дневен срок от съобщаването да представи декларация и доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и че при неизпълнение на горното указание, следва в същия срок да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв. като в противен случай производството ще бъде прекратено. В изпълнение на указанията, Т. е представил отговор от 11.07.2025 г. с приложена декларация по чл. 83 ГПК. За да постанови процесното определение, с което е оставено без уважение искането на Т. за освобождаване от държавна такса по подадена от него жалба срещу т. 3 от решение № ППН-01-220/18 от 03.04.2025г. на КЗЛД, административният съд е приел, че няма категорични данни, че Т. не работи и не получава доходи от трудова дейност както и че липсват доказателства за имущественото му състояние. По отношение на направеното с частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. С оглед предходното се налага извода, че в настоящият случай не са налице условията на чл. 630 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, респективно искането следва да бъде оставено без уважение. Определението е необосновано и в противоречие с нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК. От представената с отговор от 07.11.2025 г. декларация от Т. /л.203 -205/, подписана от него, е видно, че същият е декларирал, че не получава доходи, няма парични средства, няма дялове и акции в търговско дружество, както и роднини, като досежно семейното си положение същият е посочил, че е в процес на развод - тоест надлежно е декларирал обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК и съдът не е открил доказателства, които да ги оборват. Предвид изложеното искането е следвало да бъде прието за основателно и Т. да бъде освободен от държавна такса, а като е приел обратното съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени в и вместо него жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса до окончателно приключване на делото във всички инстанции. При този изход на делото, искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно, но доколкото по делото липсват доказателства за направени такива искането остава недоказано и не следва да бъде уважено. Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение