Определение № 9709 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. Д., чрез адв. Бонев, срещу протоколно определение № 17259/19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2994/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и като такова иска да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директора на ТД на НАП - София, не изразява становище в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на частната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени частната жалба като процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София – град е бил мълчалив отказ на директора на ТД на НАП - София да се произнесе по отправеното до него искане с вх. № С210022-000-0489663/25.10.2021 г. за "сторниране на задължения и вдигане на запорни съобщения". Съдът е квалифицирал жалбата като насочена против мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП - София. Посочил, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Решаващият съд е стигнал до извод за недопустимост на жалбата поради това, че в случая липсват доказателства за произнасяне на решаващия орган, поради което е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството по делото и е върнал преписката на директора на ТД на НАП - София за произнасяне. Определението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Според съдържанието на подадената първоинстанционна жалба, А. Д. е обжалвал мълчалив отказ на директора на ТД на НАП - София да се произнесе по отправено до него искане с вх. № С210022-000-0489663/25.10.2021 г. за отмяна на постановления за налагане на обезпечителни мерки по изп. дело 6897/2003 г. Съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК отмяна на наложено обезпечение се извършва от публичния изпълнител при съответната ТД на НАП. По аргумент от чл. 208, ал. 2 вр. чл. 197, ал. 1 от ДОПК директорът на ТД на НАП е горестоящият административен орган, който следва да се произнесе произнесе по жалбата по административен ред срещу акта по чл. 208 ДОПК на публичния изпълнител. В случая по делото не се налице данни заявлението да е стигнало до компетентния орган, за да се приеме, че последният не се е произнесъл в срока по чл. 208, ал. 1 от ДОПК и е налице мълчалив за отмяна на обезпечението. Още повече с подадената пред съда жалба не се обжалва мълчалив отказ на публичния изпълнител, а на директора на ТД на НАП - София. Следователно, не е налице соченият в жалбата мълчалив на директора на ТД на НАП - София за отмяна на наложените обезпечителни мерки, тъй като същия не е компетентен да се произнесе по заявлението, за да се приеме че непроизнасянето му формира мълчалив отказ. В случаите когато решаващият орган не се произнесе в срок, съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК законът приравнява неговия акт на потвърждение, а не на мълчалив отказ. Мълчалив отказ за отмяна на наложена обезпечителна мярка може да формира само публичния изпълнител, съгласно чл. 208, ал. 2 от ДОПК. Отделно от изложеното, в случая е налице и отделно основание за прекратяване на делото. Както се сочи и в частната жалба, налице е отмяна на наложените обезпечителни мерки и прекратяване на изпълнителното производство с постановления на публичния изпълнител при ТД на НАП - София. При изрично произнасяне и отмяна на мерките, не е налице мълчалив отказ, тъй като липсва предмет на обжалване - акт, с който за засегнати правата на жалбоподателя. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, но неправилно е изпратил преписката на директора на ТД на НАП - София за произнасяне по жалбата. С оглед на горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение