Определение № 4472 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3662/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. И. И. срещу определение № 399 от 11.07.2025 г. по в.ч.гр. д. № 318/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което се оставя без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 11.06.2025 г. по гр. д. № 479/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново и производството по в.ч.гр. д. № 318/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново се прекратява. За да постанови обжалваното определение съдебният състав е констатирал, че се иска отмяна на горепосоченото разпореждане ,чието единствено съдържание е получената молба с писмо от Апелативен съд – Велико Търново изх. № 1550/10.06.2025г.да се приложи по делото.Молбата е била подадена от настоящата жалбоподателка до ВТАС с искане за защита по компетентност срещу незаконно принудително изпълнение ,като основание се сочи чл.147,ал.2 ГПК, като порочно се изтъква разпореждане за издаване на изпълнителен лист,представеното копие към молбата /стр.400,401 по описа на делото /е препис от разпореждане с дата 12.12.2012г на съдията по гр.д №749/2011г за издаване на изп.лист в полза на П. О. В. /стр.174,175 по описа на делото/ Изводът за процесуална недопустимост на частната жалба, съставът на апелативния съд е мотивирал с разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Посочената разпоредба сочи в кои случаи, определенията, респ. разпорежданията подлежат на обжалване с частна жалба. Процесното разпореждане не е в обхвата нито на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито в този на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. В частната жалба се твърди, че постановеното определение, с което се оставя без разглеждане частната жалба и производството по делото се прекратява лишава страната от право на защита и игнорира представените доказателства. Твърди се наличие на конфликт на интереси, пристрастност, нарушаване на принципа на независимост и справедлив съдебен процес, поради участие на съдия от състава на апелативния съд в предходно разглеждане на делото пред Окръжен съд – Велико Търново. Претендира разноски. При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК. Правилно и законосъобразно в обжалваното определение е прието, че обжалваното разпореждане не е от категорията на подлежащите на обжалване актове по чл. 274, ал. 1 ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това са изрично предвидени в закона. Разпоредбите са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Частна жалба срещу разпореждане,което не подлежи на обжалване е процесуално недопустима и се оставя без разглеждане.По наведените от жалбоподателката твърдения за конфликт на интереси и пристрастност ,че участието на съдия Д. Г. в съдебния състав постановил обжалваното определение фактически „покрива собствено дело“ ,след като тя е съдията, постановила решението от 02.11.2012г по гр.д №749/2011г на Окръжен съд Велико Търново /приключило и архивирано с арх.№194/2014г/ следва да се посочи, процесуалният закон не изключва вече постановилия съдебно решение съдия от участие в разглеждането на искания, направени от странните както преди,така и след влизането в сила на постановеното решение. Законът по правило възлага администрирането на постъпилите молби, включително и жалби срещу съдебни актове именно са съда, който ги е постановил, задължава го да следи за тяхната редовност и допустимост и ако в тях се съдържа подлежащо на разглеждане от съд искане, да ги изпрати по компетентност или ако констатира нередовности, да укаже изправянето им в срок. Същото правомощие упражнява и сезираната по-горна инстанция.Участието на съдия в съдебното администриране на делото поначало не се обхваща от предпоставките за отвод по чл.22,ал.1т.5 ГПК.Съгласно трайно установена практика на ВКС уредените в чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК основания за отвод са процесуална гаранция, че делото ще бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, но пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото,не засяга валидността и сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеният краен акт,ако постановилият го съд не е нарушил норма, която е съществена. /решение № 98 от 30. 11. 2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г., 2 г.о., решение № 120 от 13. 04. 2011 г. по гр. д. № 1333/2010 г., 3 г.о., решение № 505 от 16. 11. 2011 г. по гр. д. № 1590/2010 г., 4 г.о.и др./ В случая, с оставената без разглеждане жалба е било оспорвано разпореждане, което има само констативен характер,за постъпване на описаните в служебното писмо на Апелативен съд – Велико Търново документи по дело,което е приключило и архивирано. Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди.Възприетото становище за процесуална недопустимост е правилно и съобразено със закона. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.