Определение № 3628 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3178/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба от В. И., гражданин на Република Сърбия чрез адв. И.Богданова против Определение № 179 от 13.02.2026г., постановено по адм. д. № 60/2026г. по описа на Административен съд – София област. При извършената от съда служебна проверка за допустимост на частната жалба, вменена му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира същата за недопустима като предявена срещу съдебно определение, което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол по смисъла на чл.215, т.4 от АПК. С обжалваното определение Административен съд – София област /АССО/ е отхвърлил молбата на В. И. чрез адв. И. Богданова – САК за допълване на Определение № 117/30.01.2026г., постановено по адм.д. № 60/2026г. по описа на АССО в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Определение № 117/30.01.2026г. по делото, чието допълване в частта за разноските е отказано с обжалваното в настоящото производство определение по чл.176а от АПК, е постановено в производство по обжалване на административен акт/ в случая – приравнен на него мълчалив отказ/ по чл.35, ал.5 във вр. с чл.34 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.5 от ЗБГ непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по ал. 1 и прекратяването на производството пред него подлежи на обжалване пред Административния съд – София област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът проверява само движението на производството и се произнася с определение//каквото е Определение № 117/30.01.2026г., постановено по адм.д. № 60/2026г. по описа на АССО/, което е окончателно. Видно от разпоредбата на чл.176а, ал.3,изр.второ от АПК, определението за разноските / каквото е обжалваното в настоящото производство Определение № 179 / 13.02.2026г. по адм. д. № 60/2026г.по описа на АССО/ може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване съдебния акт, чието допълване или изменение в частта за разноските се иска. Доколкото определението,чието допълване в частта за разноските се иска в случая, е окончателно и не подлежи на обжалване, то и определението в частта за разноските не подлежи на обжалване. Това обстоятелство е отбелязано и от АССО в диспозитива на Определение № 179 / 13.02.2026г. по адм. д. № 60/2026г.по описа на АССО. С оглед гореизложеното частната жалба срещу определението на АССО се явява недопустима. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Водим от горното и на основание чл.176а, ал.3, изр. последно от АПК вр. чл.35, ал.5 от ЗБГ вр.чл. 215, т.4 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение