Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г.

Решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 596 от 24.06.2009 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 198 от 11.06.2008 г. по гр. д. № 517/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлено искане, заявено от Р. Н. М. от с. К., О. Б. за промяна на собственото, бащино и фамилното му име на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: съставлява ли несъответствието на името на лицето с етническите традиции по произход важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В решение № 705 от 2002 г. по гр. д. № 705/2002 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е прието, че несъответствието на името с етническите традиции по произход съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. В обжалваното въззивно решение на Добрички окръжен съд е прието, че, популярността на лицето с имена от турски произход в близкия му семеен и приятелски кръг не е достатъчно важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и тъй като имената му не са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, нито са в противоречие с обществения морал и нрави е отхвърлил искането за промяна на имената. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. В Закона за гражданската регистрация, семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Така в чл. 13 ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Етническите традиции на лицето следва да бъдат зачетени и при искане за промяна на имената му, тъй като право на всяко лице е да отстоява индивидуалността на името си - индивидуалност, при която е отчетена и етническата му, семейна и религиозна принадлежност. Когато едно лице произхожда от определена етническа група и е известно сред обществото с името, съответстващо на етническата му принадлежност, то това е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на имената му в съответствие с произхода на лицето. В обжалваното въззивно решение на Добрички окръжен съд е прието, че имената на ищеца са Р. Н. М., променени с молба от 26.06.1983 г. по Наредбата за гражданското състояние в Р. Н. М.; че рожденото име на майка му е Сефуре М. К., а това на баща му Н. М. И., впоследствие преименуван в Н. М. И.; че в обществото - сред близки и познати на семейството му, ищецът е известен със собственото му име от турски произход; че името, с което го назовават и с което той се идентифицира е Р. Приел е, че популярността на ищеца с името Р. в близкия му семеен кръг не е достатъчно важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, нито имената му са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, тъй като не са в противоречие с обществения морал и нрави, изхождайки от което е отхвърлил искането за промяна на имената. В касационната жалба против решение от съд, подадена от се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като имената на касатора не съответстват на произхода му, нито на тези, с които е известен в обществото, което му създава неудобство при общуване и трудности при идентификация и легитимация в обществото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания основателни. По делото е безспорно установено, че ищецът Р. Н. М. е от турски произход; че в семейството и обществото е известен със собственото име Р., дадено при раждането му. Тези обстоятелства обуславят извод, че молбата за промяна на собственото му име е основателна. Неоснователно е обаче искането за промяна на бащиното и фамилното му име, образувани съобразно правилата на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Бащиното и фамилно име на лицето, които сочат произхода му по баща и родовата му принадлежност не следва да бъдат променени съобразно етническата принадлежност при липса на доказателства, че името и фамилията на бащата не са променяни съобразно тази принадлежност; че лицето не е известно в обществото, в т. ч. в семейния и приятелски кръг с имена, различни от бащиното и фамилното му име. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗГР, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявената претенция за промяна на имената на Р. Н. М. се уважи по отношение на собственото му име, което бъде променено от Р. на Р. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение