Определение № 104 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 456/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 -во ГПК. А. А. Н. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю. обжалва определение № 3979/ 25.09.2014г. на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 264/ 2014г., с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено въззивното решение № 3281/28.07.2014г. в частта за разноски като жалбоподателката е била осъдена да заплати на ответната страна „Н.”- ООД разноски по делото в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд е уважил молба, която е била процесуално недопустима, поради това, че искането за присъждане на разноски не било своевременно заявено от страната, а именно до приключване на последното заседание по делото. Ответниците по жалбата не изразяват становище по нея в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 2 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: За да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и допълни своето решение по делото, въззивният съд е приел, че тя е допустима като подадена в срока за обжалване на същото, че искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция е било своевременно заявено пред него и че са представени доказателства за действителното им извършване. Фактическите и правни изводи на въззивния съд са правилни и определението следва да бъде потвърдено. Препис от въззивното решение, чийто срок за обжалване е едномесечен, е било връчено на 08.08.2014г. Молбата е била подадена на 12.08.2014г., така срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК спазен. По делото във въззивна инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 18.06.2014г. (л.33), в който е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, така същият по смисъла на т. 1 на ТР № 6/ 06.11.2013г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изпълнява функциите на разписка и доказва извършването на разхода. Не може да бъде споделен довода на жалбоподателката, че въззивният съд се е произнесъл по недопустима молба за допълване на въззивното решение поради заявено извън срока по чл. 80 ГПК искане за присъждане на разноски. На първо място, в описаната хипотеза, молбата не би била недопустима, а неоснователна. На второ място, искането за присъждане на разноски, по което с решението си Окръжен съд- Благоевград е пропуснал да се произнесе, е направено в открито съдебно заседание от 19.06.2014г., видно от протокола за същото, в хода по същество, така се явява заявено в преклузивния срок по чл. 80 ГПК, респективно молбата на това основание е основателна. Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, състав на IV – г.о.