Определение № 360 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2011 г.

Постъпила е молба от Ц. И. Б. от [населено място], в качеството й на ЕТ с фирма “А. Б. – Ц. Б.”, за освобождаване на внесена сума в размер а 25250 лева, като обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение №254/26.5.2011 г. по гр.д.№264/2011 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, І-ви търговски състав. По направеното искане ответната страна – [фирма], посредством процесуалния си представител – адв. Г. Ч., е заявила, че не възразява да бъде освободена внесеното по делото, на основание чл.282 ГПК обезпечение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че искането е допустимо и основателно. От данните по делото е видно, че с платежно нареждане/вносна бележка/ от 26.8.2011 г. молителят в настоящото производство е внесъл сумата 25250 лева. С решение №97/01.8.2014 г. по настоящото дело решението на въззивната инстанция в обжалваната от касационният жалбоподател – молител в настоящото производство, част е оставено в сила. Ответникът в настоящото производство е заявил, че не възразява горепосочената сума да бъде върната на молителя. С оглед изложеното е отпаднала нуждата от спиране по смисъла на чл.309, ал.1 ГПК, поради което са налице предпоставките за връщане на внесеното обезпечение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,