Определение № 2509 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1786/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. Д., чрез адвокат Й. П., срещу определение № 1516/27.03.2025г. постановено по гр.д. №1097/2025г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че молителят е изложил основания за отмяна на решението на Апелативен съд – София, които попадат в приложното поле на чл.303 от ГПК, поради което искането е следвало да бъде разгледано по същество. Претендира за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещните страни Ю. С. Д. – А. и А. Г. А., редовно уведомени, не са депозирали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Г. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение №1197/12.06.2020г. по в.гр.д. №3951/2019г. на Софийски Апелативен съд и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, поради което е недопустима. Посочил, че молителят се е позовал на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, но не е изложил твърдения за наличие на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приел, че наведените от страната доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и очевидна неправилност, представляват основания за допускане на касационно обжалване и за касиране на решението на Софийския апелативен съд, но не и такива по чл.303 от ГПК. Отбелязал, че нередовностите на искането не са били отстранени и с подадената допълнителна молба от 23.09.2021 г., в която са повторени твърденията за очевидна неправилност и противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС. Въз основа на изложеното съставът на касационната инстанция посочил, че наличието на точно и мотивирано изложение от страната на основания, които Върховният касационен съд може да квалифицира по чл.303 и чл.304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т.13 от Постановление №2/77на ПВС). Приел, че молба, в която са изложени доводи съставляващи касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, необхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, както и такава, която препраща към разпоредбата на чл. 303, ал.1 ГПК, но не съдържа конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал.1 ГПК, е нередовна и недопустима. Определението е правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от посочване от молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези основания са изчерпателно посочени, не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито да преодолеят необжалваемостта на съдебните актове. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС (част от която са определение №1205/13.03.2025 г. по гр.д.№415/2025г. на ІV г.о. и определение № 2636/19.09.2023г. по гр.дело № 3546/2023 г. на ІV г.о.), според която разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Разяснено е, че в същата са уредени две хипотези – откриване на ново доказателство или ново обстоятелство, от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при постановяване на решението, или с които тя, при проявена грижа, не е могла да се снабди, съответно да посочи своевременно. Новото обстоятелство следва да е от значение за решаване на делото по същество, т.е. ако е било известно на съда, той би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. То следва да е съществувало към деня на формиране на силата на присъдено нещо, но да не е било включено в делото и този пропуск да не се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. В конкретния случай молителят Г. Д. е изложил като обстоятелства по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК доводи за: неправилност на влязлото в сила решение поради нарушение на материалния закон; постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост; липса на извършена правилна и точна преценка на показанията на свидетеля Й.; непълно изследване на обстоятелствата свързани с измамата на молителя при сключване на процесния договор и липсата на доказателства за плащане на цената по договора от страна на ответницата Ю. А.; очевидна неправилност на решението; противоречието му с посочената от страната практика на ВКС, както и за неговата неправилност и незаконосъобразност. Същите не се вместват в хипотезата на посочената от страната разпоредба на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Молба, в която не са изложени обстоятелства, попадащи в предметните предели на чл. 303 и чл.304 ГПК е недопустима (т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС). Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената по реда на чл.303 от ГПК молба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение