Определение № 3487 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4246/2023 г.

Производството е по чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. А. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 707 от 31.05.2022 г. по въззивно гр. д. № 482/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което се отменя решение № 129 от 17.01.2022 г. по гр. д. № 6531/2021 г. на Варненския районен съд и вместо това се признава за установено по иска на М. Т. П. и З. Х. Я. против С. А. С., че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в [населено място], р-н „Аспарухово, СО „Боровец-север“, представляващ реална част с площ 723 кв. м. от ПИ с ид. № 10135.5401.3330 по КККР на [населено място] с площ 781 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с граници на претендираната реална част: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, останалата част на ПИ ***, ПИ *** и ПИ 10135.5401.2054, съгласно скица СТЕ – л. 117 от гр. д. № 6531/2021 г. на Варненския районен съд, обявена за неразделна част от въззивното решение. Молителят се позовава на предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след приключване на делото с влязло в сила решение е получил информация от своя праводател за водено съдебно дело от неговия баща, касаещо спорния имот. В тази връзка подал искане до Варненския районен съд за снабдяване с документи и на 04.08.2023 г. получил копия от решение по гр. д. № 19037/2012 г., техническа експертиза и представено по същото дело решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК Варна. Счита, че въз основа на тези документи се установява погрешност на формирания в хода на делото извод за осъществена реституционна процедура по отношение на процесния имот, който е обусловил и крайните изводи по предмета на спора. За да обоснове допустимостта на молбата за отмяна, молителят изтъква, че така представените документи са новооткрити за него, не е знаел за съществуването им и не е можел да се снабди с тях по време на разглеждането на делото. За установяването на тези свои твърдения моли да бъде допуснато изслушването на свидетел при режим на довеждане. Ответниците М. Т. П. и З. Х. Я., представлявани от адв. Д. Д., оспорват молбата като неоснователна. Изтъкват, че не се установява страната да не е знаела и да не е могла да се снабди с тези писмени доказателства при полагане на дължимата грижа, доколкото по делото се съдържали данни за образуваното гр. д. № 19037/2012 г. по описа на Варненския районен съд – в представено още с исковата молба доказателство. Освен това същите не били от съществено значение за изхода на спора. Претендират адвокатски хонорар. По делото е постъпило и допълнително писмено становище от молителя С., с което се взема отношение по изложените от ответниците съображения в отговора на молбата. Като провери данните по делото, настоящият съдебен състав намира постъпилата молба по чл. 303 ГПК за допустима. Същата изхожда от страна по делото, насочена е срещу влязло в сила решение и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в подкрепа на което са представени и писмените доказателства, за които се твърди, че са новооткрити по смисъла на посочената разпоредба. Молителят е посочил, че е узнал за съществуването на гр. д. № 19037/2012 г. по описа на Варненския районен съд на 03.08.2023 г. С копията от постановеното съдебно решение, приетата по него техническа експертиза и решение № 574 от 07.12.1998 г. на ПК Варна се е снабдил на 04.08.2023 г. За установяването на тези обстоятелства е представил искане от 01.08.2023 г. за издаване на заверени преписи от СТЕ и цветна скица по гр. д. № 19037/ 2012 г., както и квитанция от 04.08.2023 г. за извършено плащане на държавна такса за препис от документи по сметка на Варненския районен съд. Самата молба за отмяна е внесена в регистратурата на районния съд на 29.08.2023 г. С оглед на това и предвид липсата на доказателства, които да опровергават гореизложените твърдения, следва да се приеме, че молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговора по чл. 306, ал. 3, изр. посл. ГПК ответниците не са въвели довод за нейната недопустимост. Поддържаното становище, че при полагане на дължимата грижа молителят е могъл да се сдобие с представените към молбата доказателства е относимо към нейната основателност и ще бъде изследвано при разглеждането ѝ по същество. При така изведената констатация допускането на свидетеля М. С. при режим на довеждане за устнавяване точния момент, в който молителят е узнал и се е снабдил с гореописаните доказателства, се явява безпредметно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допустима и следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание, водим от което