Определение № 60443 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4522/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. №3184 от 26.07.2021год., подадена от Д. Т. Н. и Н. Г. Н., чрез адв. Л. Д., срещу определение № 157 от 22.06.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 231/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 260709/07.04.2021 г. по гр. д. № 417/2020 г. на Окръжен съд - Бургас. С първоинстанционното определение е отхвърлено възражението на ответниците за родова неподсъдност на спора пред окръжния съд. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че цената на иска е неправилно определена от първоинстанционния съд. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с формулирани въпроси. Ответниците по частната касационна жалба не са изразили становище по нея. Частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая постановеното въззивно определение не попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С него на основание чл. 121 ГПК е оставена без уважение частната жалба на ответниците срещу определението на първата инстанция, с което е оставен без уважение отводът им за нарушена родова подсъдност по образуваното гражданско дело. Въззивният съд е приел, че съобразно цената на предявените искове Окръжен съд - Бургас е родово компетентен да се произнесе по спора. С обжалваното определение, разрешен въпрос от значение за исковото производство, а не се дава разрешение по същество друго производство или се прегражда неговото развитие. Поради което обжалваното определение не и такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е задължителното тълкуване, постановеното в т. 9, б.в, предл.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,