Решение № 2568 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 817/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Бадер 2015“ ЕООД, ЕИК 203389434, подадена от адв. В. Иванов, срещу решение № 39063/24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 9525/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът обжалва първоинстанционното решение като неправилно с твърдение за постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за немотивираност и несъответствие с целта на закона на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) предвид максималната продължителност на срока на запечатване на търговския обект. Позовава се на решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/2021 г. във връзка с обстоятелството, че дружеството е било санкционирано за същото нарушение с наказателно постановление (НП) № 841111-F824630/28.07.2025 г. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел „Оперативни дейности" София в главна дирекция (ГД) „Фискален контрол" при ЦУ на НАП, я оспорва с аргументи в писмен отговор и в хода на делото. Формулирани са искания решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София – град е била оспорена ЗНПАМ № ФК–С4294-0206047/13.08.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" вр. с чл. 118, ал. 1 и чл. 187, ал. 4 ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект", стопанисван от „Бадер 2015“ ЕООД - заведение за бързо хранене в гр. София, [улица] забрана за достъп до него за срок от 30 дни. По фактите първоинстанционният съд е обобщил съдържанието на процесната ЗНПАМ и е посочил съставянето на протокол за извършена проверка № 0206047/19.05.2025 г. на ТД на НАП София. Според констатациите в решението, за същото по вид нарушение на дружеството е била издадена ЗНПАМ от 16.01.2025 г., която е прекратена поради плащане на санкцията. Това обстоятелство е довело до определяне на максимален размер на периода, за който е запечатен обекта. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила, материалните разпоредби и целта на закона. Изложил е мотиви, според които нарушението в случая е безспорно доказано и не са налице твърдения за издаване на касова бележка от страна на жалбоподателя. Липсата на спор, че са налице условията на повторност за това нарушение обуславя максимален срок за търпене на мярката, като единствено ниската стойност на контролната покупка не може да оправдае извършването на нарушението, респ. неналагане на ПАМ. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Установените факти и събраните доказателства по делото не са обсъдени от съда в тяхната цялост и взаимовръзка. Между страните по делото не се спори по фактите, свързани с конкретното нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с § 1, т. 35 ДР ЗДДС, извършено на 19.05.2025 г. в стопанисвания търговски обект от „Бадер 2015“ ЕООД по повод на осъществената контролна покупка от органа по приходите в 11.40 ч. Решаващият съд не е съобразил обстоятелството, че с НП № 841111-F824630/28.07.2025 г. - влязло в сила, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 400 лв. предвид отчитането на предходното нарушение - по НП № 807146-F799288/10.01.2025 г. При изяснената фактическа обстановка, видно и от отговора на ответника по касация, въз основа на един и същ факт на „Бадер 2015“ ЕООД са наложени две мерки с наказателноправен характер в отделни и самостоятелни производства – по чл. 193, ал. 1 ЗДДС във вр. със ЗАНН и по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. с АПК. Оспорената заповед за налагане на ПАМ, която за разлика от НП от 28.07.2025 г. не е влязла в сила, е издадена в колизия със задължителното тълкуване в решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Изложеното в тази част на решението дава основание за отмяна на заповед № ФК–С4294-0206047/13.08.2025 г., като В решението по дело С-97/21 Съдът на ЕС подчертава, че безспорно мерки като разглежданите в главното производство са насочени към осигуряване на правилното събиране на ДДС и към предотвратяване на избягването на данъчно облагане, които са цели от общ интерес, посочени в чл. 273 от Директивата за ДДС, и че съответните разпоредби от ЗДДС са годни да постигнат тези цели и са едновременно достатъчно ясни и точни. Съгласно т. 63 от цитираното решение, независимо от това чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Необоснована е тезата на ответника по касация за допустимо и мотивирано налагане на двете различни по своя характер мерки на държавна принуда. Независимо от спазването на процедурните норми ПАМ в случая не е съобразена с принципа на съразмерност и тълкуването, дадено от Съда на ЕС в т.т. 56, 57 и 58 на решението по дело С-97/21. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" ЗДДС с проведеното производство срещу „Бадер 2015“ ЕООД за налагане на имуществена санкция по ЗДДС се явява непропорционално, некоординирано и не зачита основното съдържание на правото по чл. 50 от ХОПЕС. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени заповедта за налагане на ПАМ. При този изход от делото решение № 39063/24.11.2025 г. на Административен съд София - град следва да бъде отменено и в частта за разноските. С оглед на своевременната претенция на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 1 073 евро. При определянето им са съобразени доказателствата за платените в брой адвокатски хонорари в общ размер на 2 000 лв., съгласно договорите от 04.09.2025 г. и от 19.12.2025 г. за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност от страна на ответника е неоснователно, при условие че претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е в аналогичен размер от 500 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,