Определение № 305 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2020 г.

Постъпила молба вх. № 102989/21.07.2020 г. по регистъра на Великотърновски апелативен съд, подадена от адвокат Р. И. Х., процесуален представител на Н. Т. М. и Х. Т. М., с която се иска връщане на първоначално внесена по сметка на ВКС с платежно нареждане от 26.06.2020 г. държавна такса за касационно обжалване на решение № 96/09.04.2020 г. по гр. дело № 300/2019 г. на ВТАС /Великотърновски апелативен съд/ в размер на 30 лв. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Н. Т. М. и Х. Т. М. са подали касационна жалба вх. № 2675/29.06.2020 г. по регистъра на ВТАС против решение № 96/09.04.2020 г. по гр. дело № 300/2019 на ВТАС, с което е отменено решение № 196/31.05.2019 г. по гр. дело № 84/2018 г. на Русенски окръжен съд и са отхвърлени предявените от двамата касатори искове срещу Университетска многопрофилна болница за активно лечение Канев АД, [населено място] по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на сумата от по 60000 лева за всеки един от тях, както и за законната лихва върху тези главници, считано от 10.02.2013 г. до окончателното им изплащане. Към касационната жалба е приложено платежно нареждане за сумата от 30 лв., платена по сметка на ВКС. С разпореждане от 30.06.2020 г. администриращият касационната жалба съд е приел, че към жалбата не е представен документ за платена такса, като е указал на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лева, като представят платежен документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, в който като основание за плащането да бъде посочен въззивният съд и номерът на въззивното дело, по което е постановен обжалвания съдебен акт. Указанията са изпълнени, като по делото е приложена вносна бележка за касов превод от 20.07.2020 г. В конкретния случай не е налице надвнасяне на държавна такса по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси, над посочения в Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс размер. Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 2 ГПК, за предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната държавна такса се събира от всички интереси. Подадена е обща касационна жалба, но всеки един от касаторите защитава личния си интерес, поради което минималната държавна такса от 30 лв. за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, се дължи от всеки един от тях поотделно. Предвид гореизложеното, молбата за връщане на надвзета държавна такса следва да бъде оставена без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение