Решение № 249 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г.

Решение № 249 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Г. Й. Т. от гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 647 от 10.11.2008 г., постановено по гр. възз. д. Nо 710/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. По делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника П. Г. П. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, въззивният съд е отменил Решение от по гр. д. Nо 542/2007 г. на Велинградския районен съд по чл. 29 СК-1985 г. (отм.) и вместо него е постановил, по иска на П. Г. П. на основание чл. 29 СК -1985 г. (отм.), че от движимите вещи, имущество и собственост на фирмата на ЕТ "Г" гр. Р. товарен автомобил ИФА Л-60 с ДК Nо РА 5316 АК, ремарке за товарен автомобил с ДК Nо РА 0949 ЕЕ, метална резачка "Х", кобила с червен цвят на косъма и свидетелство за собственост на едър добитък Nо 088716/30.03.1998 г. и кон с червен цвят на косъма и свидетелство за същия, притежава э идеална част. Допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: за характера на иска по чл. 29 СК-осъдителен или установителен иск за собственост, за доказателствената тежест при установяване характера на вещите като имущество на предприятието на едноличния търговец и неприложимостта на презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), е обусловена от констатираното противоречие на обжалваното решение с разясненията на ТР 2/2001 г. на ВКС, както и с Решение Nо 1141/2000 г. на ВКС-IIотд. Съобразявайки дадените с ТР 2/2001 г. на ОСГК на ВКС разяснения по някой от подигнатите въпроси, настоящият състав на касационния съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона- чл. 29 СК -1985 г.(отм.) и посочената задължителна съдебна практика. Бракът на страните- П. П. и Г. Т. е сключен на 14.06.1987 г. и е прекратен в влязло в сила решение за развод на 03. 11. 2006 г. След като прекратяването на брака е при действието на СК-1985 г., то приложимият закон е чл. 29 СК -1985 г.(отм.). С разпоредбата на чл. 29 СК -1985 г.(отм.) е регламентирана правната възможност при развод, всеки от съпрузите, да има право на получи при определени, установени от закона, условия дял от стойността на имуществото на другия съпруг, което служи за упражняване на професията му, както и от вземанията му. За да бъде предявен надлежно искът, правото да се иска дял от стойността на лично имущество на другия съпруг на основание чл. 29 СК - 1985 г.(отм.) следва да е упражнено до една година от прекратяване на брака, Уреденият с чл. 30 СК - 1985 г, (отм.) срок е преклузивен и съдът следи служебно за неговото спазване. Предпоставки за да бъде уважен иска по чл. 29 СК 1985 г.(отм.) са: 1./ да е съществувал брак и този брак да е прекратен поради развод, а не поради смъртта на някой от съпрузите; 2./ по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му, включително и хипотезите на имущество- вещи и/или вещни права, придобито като едноличен търговец и включено е неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ или влогове /в т. ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества/ 3./ придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; 4./ претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. Искът по чл. 29 СК 1985 г.(отм.), когато се претендира дял от стойността на придобити вещи не е вещен иск, а облигационен осъдителен иск, почиващ на принципа на неоснователното обогатяване. Това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на конкретно имущество/ вещи, вещни права, вземания, акции, дялове в търговско дружество/. Претенцията е по естеството си е претенция за парично вземане, съставляващо стойностния / паричен / еквивалент на дяла на претендиращия съпруг- несобственик, от личното имущество на съпруга ответник по иска, служещо за упражняване на професията му / в т. ч. и като едноличен търговец/. При уважаване на иска се присъжда определена парична сума. Доказването на всеки един от правно релевантни факти е в тежест на страната -, т. е в тежест на съпруга-несобственик. Тази страна не може да се позовава на презумпция на закона, касаеща придобитите в режим на съпружеска имуществена общност права, в която насока са и разясненията на т. 1 на ТР 2/2001 г. ОСГК на ВКС, а дължи пълно и пряко доказване. В процеса по чл. 29 СК 1985 г.(отм.) всеки от съпрузите следва да докаже фактите, от който черпи права - арг. на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) съответно на чл. 154, ал. 1 ГПК. Съпругът, претендиращ стойностен дял, който твърди, че има принос под някоя от посочените форми следва да докаже този правно-релевантен за изхода на спора факт. Презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК 1985 г. (отм.), че приносът се предполага не намира приложение в тази хипотеза, теза изразена по категоричен начин с цитираното решение на ВКС. Преценено в контекста на изложеното, обжалваното решение на въззивния съд е процесуално валидно и процесуално допустимо, но отчасти неправилно. Неправилната квалификация на характера на търсената защита, като вещен иск, а не като облигационен -осъдителен, не обуславя недопустимост на иска, тъй като на базата на твърденията в исковата молба, установените факти и правните изводи за тяхното осъществяване, са ценени предпоставките за уважаване на иска по чл. 29 СК 1985 г.(отм.),. Разгледан е точно заявения иск, но неправилно е прието, че се касае до иск за дял от имущество, а не до стойностен дал от имуществото на съпруга- едноличен търговец. Правно-релевантните за спора факти, касаещи конкретните вещи, придобити по време на брака на страните, но като имущество на ответника в качеството му на едноличен търговец и съставляващи имущество на предприятието на търговеца, както и тяхната значителна стойност. Неправилни са изводите на съда, относно правната природа на вещите, а именно, че те не са изключени от съпружеската общност, както и за тежестта на доказване на факта на ПРИНОС в придобиването на посочените вещи. Изводът, че вещите, включени като имущество на предприятието на едноличния търговец не се изключат от съпружеската имуществена общност е нелогичен и погрешен. Ако вещите са общи на съпрузите, то за тях важат правилата на общността, а по отношение вещите, придобити в режим на съпружеска имуществена общност не се прилага разпоредбата на чл. 29 СК 1985 г. -отм. Заявеният иск по чл. 29 СК 1985 г, (отм.) за стойностен дял от лични вещи на съпруга, касае правото на всеки от съпрузите на имуществен коректив чрез стойностен дял, израз на приноса в придобиването, за онези имущества / вещи, права върху вещи и вземания/ които, макар и придобити по време на брака, се считат лични на единия съпруг по см. на чл. 20, ал. 2 in fine СК 1985 г.(отм.) -т. е. те се изключват от общността. Неправилно с обжалваното решение се приема, че при установяване на приноса на съпруга- ищец и размер на този принос, се прилагат законовите презумпции, които касаят съпружеската имуществена общност, въпреки че се касае до лични вещи на съпруг-ответник. Този извод на съда обосновава и неправилност на решението при преценката установен ли е факта на принос в придобиването на процесните вещи, на коя от страните е тежестта на доказването му, именно като фактическо основание за възможността да се иска от съда присъждане на стойностен дял. Разместената доказателствена тежест е довела и до необоснованост на правните и изводи на съда по отношение на основателността на заявения иск. Констатираните пороци и необходимостта от нова преценка на доказателствата по делото, съобразно изложените съображения на касационната инстанция по приложението на чл. 29 СК 1985 г.(отм.) налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на второинстанционния съд, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия