Решение № 136 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 581/2009 г.

Решение № 136 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 581/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Н. - гражданка на Руската федерация, срещу решение № 122 от 30.01.2009 г. т. д. № 2196/2006 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. Със същото решение е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 3 състав, решение от 3.11.2003 г. по гр. д. № 5074/2002 г. в частта, с която е отхвърлен предявен от Г. Г. Н. против С. П. Я. иск с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) и е прекратено производството по този иск като недопустимо, а в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. Н. срещу Г. Д. и "А" Е. искове с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), първоинстанционното решение е оставено в сила. С касационната жалба е поискана цялостна отмяна на въззивното решение, но доколкото жалбата не съдържа доводи за неговата неправилност в частта за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав приема, че същата е насочена само срещу частта от решението, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) спрямо ответниците Г. Д. и "А" ЕООД. В останалата част въззивното решение е влязло в сила и ответникът С. П. Я. неправилно е конституиран като страна в касационното производство. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че сключеният между С като мним неин пълномощник без валидно пълномощно и ответника Г договор за продажба на дружествените й дялове в капитала на "А" Е. е нищожен и не е породил правни последици, а като резултат от това вписаното в търговския регистър прехвърляне на дяловете е опорочено. Релевира доводи за незаконосъобразност и несъответствие със задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС на приетите от въззивния съд изводи за валидност на разпоредителната сделка и за неоснователност на иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), с който е атакувано порочното вписване на несъществуващо обстоятелство. Съобразно аргументите в жалбата, касаторката прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците по касация Г. Д. Д. и "Г" Е. /с предишно фирмено наименование "А" ЕООД/ не изразяват становище по основателността на касационната жалба. С определение № 786 от 15.12.2009 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния приет за значим материалноправен въпрос: За обусловеността на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) от иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, доколкото резултатът от втория иск дава отговор на въпроса съществуващо или несъществуващо е обстоятелството, въз основа на което е извършено атакувано с първия иск вписване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните от страните доводи съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба /поправена в хода на делото по реда на чл. 100 от ГПК - отм./ на Г. Г. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу С. П. Я., Г. Д. Д. и "А" Е., както следва: Иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - за установяване нищожност на договор от 30.04.2002 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на "А" Е., сключен между С като пълномощник на продавача Г. Н. и Г. Д. като купувач, поради липса на съгласие; Иск с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) - за установяване порочност на вписаното прехвърляне на дружествени дялове по партидата на "А" Е., извършено с решение № 2/8.05.2002 г. по ф. д. № 9594/2000 г. на Софийски градски съд. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила твърдения, че на 30.04.2002 г. между ответниците С е сключен договор за продажба, с който първият в качеството на неин мним пълномощник е продал на втория дружествените й дялове в "А" Е., формиращи 100% от капитала на дружеството; че договорът за продажба е нищожен и не е породил правни последици, тъй като е сключен без нейно съгласие и без надлежно упълномощаване на мнимия пълномощник за разпореждането. При така заявените обстоятелства и като е поддържала, че прехвърлянето на дяловете не е могло да настъпи валидно поради нищожността на договора за продажба, ищцата е поискала от съда да обяви договора за нищожен и да прогласи за нищожно или за недопустимо извършеното по партидата на "А" Е. вписване на ненастъпилото прехвърляне, за да бъде заличено вписването по реда на чл. 498 от ГПК (отм.). С решение от 3.11.2003 г. по гр. д. № 5074/2002 г. на Софийски градски съд е отхвърлен "изцяло" искът на Г. Н. срещу С. Я., Г. Д. и "А" ЕООД. В мотивите към решението е прието, че искът е с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), но е неоснователен поради недоказване на твърдяната нищожност на договора за продажба, въз основа на който е извършено атакуваното вписване. По повод подадена от ищцата въззивна жалба делото е върнато на първоинстанционния съд за допълване на решението по реда на чл. 193 от ГПК (отм.), предвид констатация на въззивния съд за липса на произнасяне по обективно съединения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение от 24.10.2006 г. като е отхвърлил иска на Г. Н. за обявяване нищожност на договора от 30.04.2002 г., без да се произнесе в мотивите по неговата основателност. Изпратеното до ищцата съобщение за решението е приложено към делото в цялост с резолюция от 6.11.2006 г. "чл. 51, ал. 4 от ГПК", без да има данни за редовно връчване на друго съобщение. С обжалваното в настоящото производство решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението от 3.11.2003 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Г. Н. срещу Г. Д. и "А" Е. иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) по съображения за неговата неоснователност. Решаващият аргумент, с който въззивната инстанция е обосновала крайния си извод по предмета на делото, е влизането в сила на необжалваното допълнително решение от 24.10.2006 г. Изложени са съждения, че целта на иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е да се установи несъществуване на вписаното от регистърния съд обстоятелство - прехвърляне на дружествените дялове на ищцата в ответното дружество поради нищожност на договора за продажба и като последица от това да се заличи вписването на основание чл. 498 от ГПК (отм.), но с оглед влязлото в сила, задължително за съда и страните, решение за отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, договорът следва да се приеме за действителен, а вписаното с обстоятелство - за съществуващо. Решението е неправилно. Искът по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), чрез който се атакува извършено в търговския регистър вписване, е насочен към установяване на пороци при вписването или на вписани от регистърния съд несъществуващи обстоятелства. Влязлото в сила решение, с което по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо вписаното обстоятелство, е предвидено в чл. 498 от ГПК като основание за заличаване на извършеното вписване. Според разясненията в т. 3 от ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, понятието "несъществуващо обстоятелство" е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства, а "вписване на несъществуващо обстоятелство" по см. на чл. 498 от ГПК (отм.) е налице, когато вписаното обстоятелство не е възникнало валидно. В този случай, за да бъде заличено вписването съобразно разпоредбата на чл. 498 от ГПК (отм.), ищецът по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. В конкретния случай ищцата - касатор в настоящото производство, е сезирала съда с обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), насочени към установяване по съдебен ред на нищожността на договора от 30.04.2002 г., с който е извършено прехвърляне на дружествените й дялове в "А" Е. при твърдяна липса на съгласие за разпореждането, и на отсъствие на вписаното в търговския регистър прехвърляне на дяловете, т. е. на несъществуване на вписано обстоятелство по смисъла на чл. 431, ал. 2 във вр. с чл. 498 от ГПК (отм.). Нищожността на договора е релевирана в исковата молба едновременно като основание и на двата обективно съединени иска, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 2 от ГПК (отм.), приложима по силата на § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., решаващата инстанция е била длъжна да разгледа и да разреши повдигнатия пред нея правен спор за нищожност на разпоредителната сделка, чиито последици са вписани в търговския регистър и са атакувани по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). В нарушение на задължението си по чл. 2 от ГПК (отм.) въззивният съд е отказал да се произнесе по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД (отм.), независимо от преюдициалното му значение за изхода на спора по иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Като е отхвърлил иска за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, без да обсъди дали то е възникнало валидно с оглед отричането на правопораждащия го юридически факт, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което подлежи на отмяна съгл. чл. 293, ал. 2 от ГПК. Не могат да бъдат възприети изводите за неоснователност на иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) единствено по съображения, основани на постановеното по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) първоинстанционно решение. Дори да се приеме, че с решението е отхвърлен искът за нищожност на прехвърлителната сделка, към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство то не се е ползвало със сила на пресъдено нещо с произтичащата от чл. 224, ал. 1 от ГПК (отм.) забрана за пререшаване на спора по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради отсъствието на данни за надлежното му съобщаване на ищцата - физическо лице по предвидения в чл. 46 и чл. 47 от ГПК (отм.), съответно чл. 51, ал. 1 вр. с ал. 2 от ГПК (отм.) процесуален ред, а оттук - и за влизането му в сила при предпоставките на чл. 219, б. "б", пр. 1 от ГПК (отм.). Решението не съставлява процесуална пречка за произнасяне по въпроса за действителността, респ. нищожността на договора за продажба и с оглед на обстоятелството, че освен като основание на самостоятелния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, нищожността е въведена в исковата молба и като основание на обективно съединения иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд в съответствие с разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на въведения с иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД правен спор. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,