Определение № 189 от 23.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Д. против определение № 75/02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 45/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на искането му - като негов законен представител по Закона за правната помощ да бъде назначен посочен от него адвокат. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното определение, против съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради следните мотиви: Апелативен съд – Варна е сезиран с частна жалба от В. С. Д. против определение № 108/15.01.2018 г. по гр.д. № 2291/2010 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което като негов процесуален представител по предоставена правна помощ е назначена адв. Зв. С.. Съдът е приел, че подадената частна жалба е процесуално недопустима,тъй като жалбоподателят не може да релевира оплакванията си срещу назначен особен представител по реда на инстанционното обжалване, тъй като определението за назначаване на особен представител не е от категорията определения, преграждащи развитието на спора. Съдът ясно е посочил на жалбоподателя, че претенциите му относно назначения особен представител могат да бъдат реализирани по реда на ЗПП и във връзка с тях компетентен да се произнесе е единствено съдът, назначил защитника, т.е. Д. следва да заяви искането си за назначаване на друг адвокат, който да го представлява, пред Окръжен съд – Варна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закон. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни. Действително съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита на лични и имуществени права, но само когато е налице процесуален ред за това. Определението, с което по реда на ЗПП е назначен адвокат за процесуален представител не попада сред тези, чиято обжалваемост е изрично предвидена в чл. 274, ал. 1 ГПК, поради което подадената частна жалба пред Апелативен съд – Варна е лишена от предмет и правилно същата е счетена за процесуално недопустима. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че всички определения подлежат на обжалване. Такива доводи не намират опора в закона. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК единствено определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване. Отделно за страната съществува възможност да поиска от допусналия правна помощ съд конкретен адвокат да бъде назначен за неин защитник, както е предвидено в чл. 26, ал. 5 ЗПП. Следва да се подчертае, че определенията на съда, с които се отказва замяна на назначения адвокат не подлежат на обжалване/ определение № 504/26.11.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. по описа на ВКС, определение № 67/19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 250/2016 г. по описа на ВКС, III г.о./, поради което на още по-голямо основание е недопустимо да се обжалва акт, с който се назначава особен представител. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.