Решение № 21 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5762/2014 г.

Решение № 21 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5762/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. чл. 290 - 293 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 329/06.06.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 345/2013 г., в частта, с която е потвърдено решение № 1396/20.12.2013 г. на Пернишкия районен съд, постановено по гр. д. 7711/2011 г., с което е отхвърлен искът срещу [фирма], че [община] на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от ЗМСМА е собственикът на недвижим имот - трафопост "Р.", находящ се в УПИ I, кв. 340, по плана на [населено място], в кв. П. район, при граници изток - подпорна стена, запад - улица и обект, север - двор и юг - подпорна стена, и представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 37 кв. м. и енергийно съоръжение.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система?

2. Законът за електростопанството от 1975 г. (отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

К. [община] счита, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила (въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства, както и изложените доводи - чл. 12 ГПК, извършил е нарушение на чл. 182 ГПК, неправилно е разпределил доказателствената тежест - нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК ), нарушения на материалния закон (§ 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.) и необоснованост.

Ответникът по касация [фирма] не е подал писмен отговор.

Третото лице помагач на ответника по касация - [фирма] не е подал отговор.

По първия въпрос касационната инстанция намира, че ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, той представлява част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от действащия към момента на влизане в сила на Закон за електростопанството от 1975 г. (отм.), всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в единна електроенергийна система. В тази система следователно попадат и вътрешните електрически инсталации в жилища и други сгради на гражданите и обществените организации, които съгласно чл. 1, ал. 3 от Закон за електростопанството от 1975 г.(отм.) са собственост на лицата, които притежават жилищата, респ. сградите, в които инсталациите са изградени. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството дали съответният обект от техническата инфраструктура на енергийната система представлява и елемент от националната електроразпределителна мрежа, е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост по смисъла на Закона за електростопанството от 1975 г. Освен това подобно ограничение липсва и в разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З. По смисъла на тази разпоредба в собственост на общините преминават онези обекти (мрежи и съоръжения) на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и към момента на влизане на З. в сила са били държавна собственост. От съществено значение следователно е предназначението на съответния обект, а именно дали същият е бил изграден с цел обслужване нуждите на населението на територията на съответната община, независимо дали този обект представлява и част от националната електроразпределителна мрежа.

С разпоредбите на чл. 6 ЗС /в редакцията според § 6 ПЗР З. и § 7 ПЗР З./ е извършено отделянето на общинската собственост от държавната, като са посочени и обектите, по отношение на които настъпва тази трансформация. Изрично е предвидено, че към момента на влизане на тези разпоредби в сила мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват само територията на съответната община, стават общинска собственост, освен ако не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Следователно е предвидено, че настъпва отделяне на общинската собственост от държавната и по отношение на електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електроразпределението от 1975 г. (отм.), доколкото съгласно разпоредбата на § 3 ДР на този закон под "електрически мрежи" се разбира съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено отделянето да се извърши с оглед предназначението на обектите, като в собственост на общините преминат онези обекти, които обслужват територията на съответната община, което с оглед действащите към момента на влизане на З. в сила нормативни актове, до голяма степен е обуславяло и предоставянето на управлението и стопанисването им.

По втория въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че Законът за електростопанството от 1975 г. (отм.), заварен към влизане в сила на З., не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик, респ. е била предоставена за управление и стопанисване на предприятие с държавно имущество, преобразувано в търговско дружество по реда на чл. 61-63 ТЗ.

Действащият към момента на влизане на З. в сила Закон за електростопанството от 1975 г.(отм.) не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл. 8, ал. 3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществено организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1 от ПМС № 72/10.05.1962 г. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането /чл. 3, ал. 2/ е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл. 2, ал. 2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет след изменението, обн. ДВ. бр. 36/1979 г., съгласно който всеки окръжен и общински /районен/ народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 48, ал. 2 ЗТСУ (отм.), съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал. 1 /за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация/, общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т. е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите /държавата/ и при действието на Закона за електростопанството от 1975 г.(отм.) управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. Именно поради тази причина законодателят е предвидил изрично, че онези обекти, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминават в собственост на общините

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното:

[община] е предявила иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР от З. за признаване право на собственост върху недвижим имот - трафопост "Р. ", находящ се в УПИ I, кв. 340, по плана на [населено място], в кв. П. район, при граници изток - подпорна стена, запад - улица и обект, север - двор и юг - подпорна стена, и представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 37 кв. м. и енергийно съоръжение, като поддържа, че правото на собственост е преминало в собственост на общината на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З.. С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е приел, че предявеният иск за признаване право на собственост върху процесния недвижимия имот, представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 37 кв. м. и енергийно съоръжение, е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в тази част, с която искът е отхвърлен.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот трафопост трафопост "Р." който е изграден през 1966 г., когато е пуснат и под напрежение, е публична държавна собственост и представлява част от единната неделима енергийна система на страната. Въззивната инстанция е приела, че не са установени предпоставките на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З. Съдът е достигнал до извод, че процесният трафопост не е обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужваща само територията на П.. Обстоятелството, че същият обслужва крайни потребители, намиращи се на територията на общината, не е било достатъчно да обуслови този извод, а кумулативно с това е следвало да се докаже, че обслужва именно инфраструктурата на общината. Заключил е, че към 17.09.1991 г. трафопостът е държавен енергиен обект, представляващ елемент от цялостната и неделима енергийна система.

За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззиният съд е приел, че е налице и отрицателната предпоставка по смисъла на § 7, ал. 2 ПЗР на З. Съдът е приел, че всички мрежи и съоръжения, които съставляват национална електроразпределителна система ex lege са включени в уставния фонд на [фирма] и от търговското дружество -ответник черпи изначално своето право на собственост на трафопоста. Изложени са съображения, че процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на "Електроснабдяване" - П. - единственото лицензирано държавно предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П. по силата на чл. 12, ал. 1 ЗЕ и доколкото същият е бил включен в баланса на фирма с държавно имущество, то към 17.09.1991 г. трафопостът е бил включен в активите на праводателя на [фирма].

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе, настоящият състав приема следното: Според възприетите в Конституцията на НРБ от 1947 г. принципи правото на собственост може да принадлежи на държавата, на кооперациите или на частни физически или юридически лица. На общините и производствените предприятия не е признато право на собственост в качеството им на самостоятелни правни субекти. Предоставено им е само право да ползват и управляват държавното /общонародно/ имущество /по арг. от чл. 49 от Конституцията на НРБ от 1947 г./, т. е. отделни обекти от единното право, което принадлежи на държавата. Същият принцип е установен и при приемането на Конституцията на НРБ от 1971 г. - съгласно чл. 14 в редакцията, обн. ДВ. бр. 39 от 1971 г. формите на собственост в НРБ са: държавна /общонародна/ собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост, като съгласно чл. 89 Н. (отм.) владението на държавните имоти се упражнява от държавата чрез държавните организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на имотите, вкл. и от общините /чл. 95 Н. (отм.). Едва с изменението на тази разпоредба, обнародвано в ДВ. бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.01.1990 г., е предвидена възможност общините да притежават право на собственост, а по отношение на държавата в чл. 17 от същия основен закон е предвидено, че осъществява правото си на собственост като образува стопански или други организации и участва в смесени предприятия, на които предоставя имоти да стопанисване и управление. От този момент общините могат занапред да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи.

Такава възможност е предвидена и в чл. 140 от сега действащата Конституция на Република България, обн. ДВ. бр. 56/13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., като по силата на закона /първоначално с чл. 6 ЗС /в редакцията според § 6 ПЗР З. и § 7 ПЗР З./, а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската собственост/ част от обектите на общонародната /държавна/ собственост преминават в собственост на общините.

Отделянето на общинската собственост се извършва по установените в § 7 ПЗР З. /обн. ДВ. бр. 77/17.09.1991 г./ критерии едновременно с извършваното въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн. ДВ. бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 01.07.1991 г./ преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества с цел разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес. /В този смисъл са и обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание./ С оглед на това следва да се приеме, че от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на закона в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община-общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, включени в баланса на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община.

В случая от заключенията на изслушаните по делото експертизи не може да се направи извод в баланса на кое от електроразпределителните дружества се е водил процесният трафопост, тъй като към баланса на предприятие "Електроснабдяване"-П. към 31.12.1991 г. няма оборотна ведомост /оборотните ведомости и други счетоводни документи не се съхраняват поради изтичане срока за съхранението им/ и само от стойността на посочените активи не може да се направи извод дали в тях са включени трафопостовете, кои от тях и по-конкретно процесното енергийно съоръжение /допълнителна комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза на в. л. В. и К./. Поради това преценката дали правото на собственост е преминало в патримониума на общината с влизане на З. в сила следва да бъде извършена, както беше отбелязано по-горе, с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване.

Установено е, че трафопост "Р. " е описан в инвентарни книги, водени от 1948 г. до 2000 г. от електроразпределителното предприятие "Електроснабдяване"-П., както и че е бил поддържан и обслужван от това предприятие и неговите правоприемници /показанията на св. А./, за което е изготвен и паспорт на съоръжението от СК "Електроснабдяване"-П. още при неговото въвеждане в експлоатация през м. 06.1966 г. Въз основа на тези доказателства следва да бъде направен извод, че СК"Електроснабдяване"-П., а впоследствие и предприятие "Електроснабдяване"-П. са осъществявали такива действия по отношение на спорния обект, които съставляват упражняване на владение по смисъла на чл. 89 Н. (отм.) в качеството им на организации, на които е предоставено стопанисването и управлението на същия.

По реда на чл. 81, ал. 3 Н. /нова-ДВ. бр. 23 от 1993 г./ на 21.03.1995 г. е съставен Акт за държавна собственост № 12408/21.03.1995 г., удостоверяващ обстоятелството, че при изготвяне на правния анализ на включеното в състава на [фирма] поделение "Електроснабдяване"-П. по реда на чл. 4 от Наредбата за оценките на обектите, подлежащи на приватизация /ДВ. бр. 50 от 1992 г./ е установено, че предоставения на държавното предприятие имот се води на отчет по баланса му, включен е в уставния фонд на съответната държавна организация, на която е зачислен според разделителния протокол, но не е вписан в актовите книги за държавните имоти. Актът представлява официален свидетелстващ документ, съставен по предвидения в Н. (отм.) ред, поради което с оглед направеното от [община] оспорване на документа, следва да се приеме с оглед установените в чл. 193, ал. 3 ГПК правила, че тежестта да докаже неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. По делото не са представени доказателства, които да опровергават осъществяването на обстоятелствата, при които актът е бил съставен, с оглед на което следва да се приеме, че фактът на включване на процесния трафопост в баланса на предприятие "Електроснабдяване"-П. при неговото преобразуване, както и към момента на извършване на правния анализ на същото като поделение на [фирма] с оглед предстоящото му обособяване като самостоятелно дружество и бъдещата му приватизация е установен по делото въз основа на съществувалите към момента на съставяне на акта документи, даващи основание за извършване на съответното счетоводно записване.

По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 21.03.1995 г. Акт за държавна собственост № 12408 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено построеният през 1966 г. трафопост "Р. " да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за електростопанството от 1975 г.(отм.) и чл. 2, ал. 2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн. ДВ. бр. 36/1979 г./ като обект, изграден по реда на чл. 174, ал. 3 ППЗТСУ (отм.). Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота.

При тези мотиви, съдът