Определение № 2113 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София против определение № 5412/05.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С обжалваното определение е отхвърлено искане от 15.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София за изменение на решение № 3455/01.11.2024 г., постановено по същото дело на Административен съд Благоевград, в частта относно разноските. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения за погрешно приложение от страна административния съд на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ при определяне на юрисконсултското възнаграждение в първоинстанционното производство. Счита, че в конкретния случай приложение следва да намери правната уредба разписана в чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега наредба за възнаграждения за адвокатска работа). Излага подробни доводи в подкрепа на оплакванията и цитира практика на Върховния административен съд, която намира за приложима. Ответникът по частната жалба – ЕТ „Б. Гамишева“ не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на първо отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в срока по чл. 230 от АПК (чрез електронна поща), предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения. С решение № 10083/21.10.2025 г., постановено по адм.д. № 6983/2025 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм.д. № 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ „Б. Гамишева“ срещу ревизионен акт № Р-22002221003544-091-00/10.05.2023 г., и е отменил определение № 4440 от 16.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1112/2023 г. на Административен съд Благоевград и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество на направеното искане за изменение на решение № 3455 от 01.11.2024 г. по адм. д. № 1112/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта за разноските. С решението на административния съд ЕТ „Б. Гамишева“ е осъдена да заплати на Националната агенция за приходите разноските по делото за първоинстанцинното производство, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лв., определени на основание § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК и чл. 143, ал. 3 от АПК във вр., с чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. По аргумент от решение от 25.05.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. първоинстанционният съд е изключил приложимостта на реда по чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК във вр. с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, мотивирайки извод, че наредбата е определен от СЕС като национална правна уредба, приета в противоречие с чл. 101, § 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС, тъй като ограничава конкуренцията „с оглед на целта“ си. Съдът е приел, че чл. 8, ал. 1 от наредбата е неприложим нормативен акт с оглед решението на СЕС, като всяко позоваване от страна на националния съд на наредбата би било достатъчно съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ, както и всяка претенция за нормативно дължим размер, обоснован с тази наредба, без основание и „с оглед целта“ си е в противоречие с чл. 101, § 1 от ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС. С молба от 15.11.2024 г., подадена по реда на чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК от страна на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, е направено искане за изменение на решението в частта му относно разноските. В молбата са изложени подробни доводи за неправилно определяне от страна на съда на разноските за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24, изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ. Искателят твърди, че по въпроса относно реда за присъждане на разноските в производство по ДОПК е налице актуална, трайна и непротиворечива практика на Върховния административен съд. Цитирана е съдебна практика, която страната счита за относима. Изложени са твърдения, че разноските са своевременно претендирани. С оспореното определение Административен съд Благоевград е отхвърлил искането за изменение на решение № 3455/01.11.2024 г. по адм.д. № 1112/2023 г. на същия съд. За да постанови този резултат съдът е направил препращане към съображенията изложени в решението, чието изменение е поискано. Възприел е за невярно становището на искателя за наличието на непротиворечива съдебна практика относно легитимното действие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега наредба за възнаграждения за адвокатска работа) по аргумент от решение от 25.05.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето то ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По този начин чл. 161 от ДОПК регламентира изчерпателно случаите, в които се присъждат разноски по съдебните производства по този кодекс, включително и по отношение на определянето на техния размер. Това обстоятелство несъмнено обуславя неприложимостта на § 2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, който предвижда приложимост на чл. 143 от АПК, съответно чл. 78 от ГПК по отношение на неуредените въпроси. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази разпоредба не намира приложение в условията на субсидиарност и не дерогира специалната разпоредба на ДОПК. В процесния случай претендираният размер на възнаграждението за юрисконсулт е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Размерът на адвокатското възнаграждение е в минималния размер, определен съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9 юли за възнаграждения за адвокатска работа. Тази съдебна инстанция не приема като правилно разбирането, че посочените от ответника разноски са неразумни и непропорционални. Съобразен е предмета на спора, свързан с приложимостта на норми от националното право. Претендираните разноски са съобразени и с активното процесуално поведение на процесуалния представител на приходната администрация в първоинстанционното производство, който е взел участие в четири от пет открити съдебни заседания, своевременно и в цялост са изпълнявани дадените от съда указания, надлежно и в срок са представяни допълнителни доказателства, формулирани са допълнителни доказателствени искания за събиране на доказателства от трети неучастващи по делото лица, проявена е процесуална активност при разпита на вещите лица чрез задаване на конкретни въпроси с цел изясняване на спора. Предвид обстоятелството, че минималният размер на разноските е именно този, определен съобразно наредбата, представляващи възнаграждение за адвокат не биха могли да се определят като неразумни. При разумност на претендираните разноски, които са напълно съобразени с процесуалното поведение на юрисконсулта и несъмненото познаване на особеностите и конкретиката на спора, претенцията на страната за разноски се определя и като пропорционална. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Именно от аспекта на тази законодателна симетрия следва да се съобрази и приложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Посоченото решение в относимата си част само и единствено постановява, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, като съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Подобно обстоятелство, обаче не препятства националния съд да приложи минималния размер за адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата, в случая за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и положения труд. С оглед изложеното на ответника по спора се дължат разноски в претендирания с молба с вх. № 3789 от 04.10.2024 г., депозирана пред административния съд размер от 3592 евро (7025,20 лева) за първоинстанционното производство, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. При съобразяване на тези изводи обжалваното определение № 5412 от 05.12.2025 г., постановено по адм. д. № 1112/2023 г. на Административен съд Благоевград следва да бъде отменено, и вместо него да се измени решение № 3455 от 01.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1112/2023 г. на Административен съд Благоевград в частта на разноските. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение