Определение № 161 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 32/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. А. срещу разпореждане № 967 от 18.11.2024 г. по в. ч. гр. дело № 456/2024 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба с вх. № 7606/24.10.2024 г. срещу постановеното по същото дело въззивно определение № 620/10.10.2024 г., на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Жалбоподателят А. поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и моли същото да бъде отменено, тъй като ограничава гражданските му права. Сочи, че условието за приподписване на частната касационна жалба от адвокат е безпредметно, тъй като съдържанието на частната жалба не се променя. Счита, че изискванията за редовност на касационните жалби срещу съдебните решения не намират приложение по отношение на частните жалби. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт администриращият апелативен съд е приел, че с разпореждане № 923/30.10.2024 г. по в. гр. дело № 456/2024 г. е оставил без движение подадената от Н. А. А. частна касационна жалба с вх. № 7606/24.10.2024 г. срещу въззивното определение по делото с указания в едноседмичен срок тя да бъде приподписана от надлежно упълномощен от страната адвокат, в същия срок да бъде представено писмено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приподписано от надлежно упълномощения адвокат, както и да бъде представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Намерил е, че разпореждането е редовно връчено на 31.10.2024 г. на касатора. В рамките на предоставения от съда срок е постъпила молба с вх. № 7951/07.11.2024 г., с която е представено доказателство за внасяне на дължимата държавна такса, и в която е посочено, че подадената частна касационна жалба съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е застъпено и становище, че касационните жалби против преграждащите определения не следва да отговарят на изискванията за касационно обжалване на решенията. Варненски апелативен съд е приел, че в рамките на дадения едноседмичен срок, указанията за приподписване на частната касационна жалба от надлежно упълномощен от страната адвокат и за представяне на писмено изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, също приподписано от надлежно упълномощен от страната адвокат, не са изпълнени, при което подадената от Н. А. А. частна касационна жалба е останала нередовна и като такава е върнал същата на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният администриращ съд е процедирал правилно. В разпоредбата на чл. 284 ГПК са установени критериите, на които следва да отговаря касационната жалба, за да бъде същата приета за редовна, като установените в тази норма изисквания са относими и към частните касационни жалби съгласно чл. 278, ал. 4 ГПК. Сред посочените изисквания са: жалбата да бъде приподписана от адвокат (чл. 284. ал. 2 ГПК), да бъде представено пълномощно за приподписването (чл. 284. ал. 4, т. 3 ГПК), както и да бъде представено точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване (чл. 284. ал. 4, т. 1 ГПК). Видно от материалите по делото, частна касационна жалба с вх. № 7606/24.10.2024 г. не отговаря на посочените изисквания, поради което правилно е оставена без движение, с указания за отстраняване на констатираните нередовности с разпореждане № 923/30.10.2024 г. по в. гр. дело № 456/2024 г. на Варненски апелативен съд, връчено на жалбоподателя на 31.10.2024 г.. С подадената в предоставения от съда едноседмичен срок молба с вх. №7951/07.11.2024 г. е представен платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса по сметка на ВКС, но не са изпълнени останалите указания на администриращия съд. Неоснователни са изложените доводи от касатора, че изискванията за редовност на касационните жалби срещу съдебните решения не намират приложение по отношение на частните касационни жалби, доколкото разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК изрично предвижда, че за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, доколкото липсват специални правила. Върнатата с атакуваното разпореждане частна касационна жалба е останала нередовна, въпреки дадените указания по отстраняване на констатираните й нередовности, поради което след изтичане на дадения едноседмичен срок е подлежала на връщане, както е процедирал и съдът в обжалвания съдебен акт. Съобразно гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение