Определение от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на О. Н. Р., И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., в качеството им на бивши изпълнителни директори на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) срещу Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“ АД („КТБ“ АД, банката) ЕИК 831184677. С определение от 20.01.2025 г. по адм. дело № 9589/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, съдебният състав е отстранил от участие в производството по делото съдия Весела Андонова. Фактическото основание за така постановения съдебен акт е обстоятелството, че през 2025 г. роднина на съдия Весела Андонова кандидатства за позиция в организацията, в чиято структура е една от страните в производството. На 07.02.2025 г. по делото е постъпила молба от И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., в качеството им на бивши изпълнителни директори на „Корпоративна търговска банка“ АД, с правно основание чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, за отмяна на определението от 20.01.2025 год. по адм. дело № 9589/2023 г. В молбата се твърди, че е налице грешка в посоченото определение, доколкото не е налице изложеното в неговите мотиви основание за отвод на съдия Весела Андонова. Заявено е, че посоченото обстоятелство не попада в обхвата на основанията за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, тъй като е общо, бланкетно, неясно, условно и неконкретизирано, а и остава впечатление, че отводът на съдията е подаден под външно внушение и/или натиск. По повод така депозираната молба, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след анализ на заявените от молителите обстоятелства и като съобрази относимите правни разпоредби, счита молбата с правно основание чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за процесуално недопустима за разглеждане. В разпоредбите на АПК не са регламентирани изрично основания за отстраняване на съдия, разглеждащ административни дела, поради което и в съответствие с чл. 144 АПК, в административното производство, за отстраняване на съдия се прилагат субсидиарно правилата на чл. 22 и сл. ГПК. Отстраняването (отводът) по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е процесуално поведение на съдията, извършено с определението от 20.01.2025 г., чието оттегляне се иска с разглежданата в настоящото производство молба, в резултат на което отстраненият съдия се изключва от съдебния състав и логично вече не участва при вземането на решения, а оттам и при постановяване на съответните съдебни актове по делото. Описаната специфика налага единствения възможен извод, че към определението за отвод е неприложима възможността за оттегляне, предвидена в нормата на чл. 253 ГПК. С молба по чл. 253 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК не може да се иска отмяна на определение за отвод, тъй като то слага край на участието на съдията по делото, поради което молбата е процесуално недопустима. Горното прави молбата, с която е заявено искане за отмяна на определение от 20.01.2025 г. по адм. дело № 9589/2023 г., на ВАС, VІІ о, недопустима. В допълнение следва да се има предвид, че настоящото определение, като непреграждащо по-нататъшното развитие на делото, не подлежи на инстанционен контрол (в този смисъл Определение № 11322 от 22.10.2024 г., по адм. дело № 8510/2024 г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия). Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,