Определение № 110 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4716/2025 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 51595/04.09.2025 г., подадена чрез ВКС от С. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 716/13.06.2025 г. по в.гр.д. № 760/2025 г. на ОС – Пловдив. Молителят сочи, че като страна по делото не е могъл първоначално да си осигури адвокат поради липса на възможност, после поискал правна помощ и бил представляван във въззивната инстанция от служебен процесуален представител, който е проявил некомпетентност и недобросъвестност и не е защитил интересите му. Твърди още, че има и основателни съмнения за безпристрастността на съда, тъй като член на въззивния състав и адвокатите на двете страни били колеги от един и същи университет. Поради това се позовава на основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК - процесуални нарушения опорочили процеса и нарушаване правото му на справедлив ибезпристрастне съд- чл.6 ЕКПЧ. Моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане. В срока по чл. 306, ал. 1 ГПК насрещната страна по молбата за отмяна Х. Б. Х., чрез адв. Т. Й. от АК - П., я оспорва като неоснователна с писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното: С въззивно решение № 716/13.06.2025 г. по в.гр.д. № 760/2025 г. на ОС – Пловдив, е отменено решение № 2635 от 11.06.2024 г., по гр.д. № 10426/2022 г. на Районен съд – Пловдив, в частта, с която Х. Б. Х. е осъден да заплати на С. А. К. /ответник по основната искова молба/ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му, както и преживяно прекомерно притеснение в резултат на отправени от ищеца по основната искова молба обиди, заплахи и закани, посредством изпратени съобщения чрез мобилното приложение „Вайбър“, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 50 лева, и вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен предявения от С. А. К. против Х. Б. насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, посочени по-горе, до размера от 1000 лева със законната лихва върху тази сума от 01.09.2022 г. до плащането. В останалата обжалвана част на първоинстанционното решение, в която насрещният иск по чл.45 ЗЗД на С. А. К. против Х. Б. Х. е бил отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 2500 лева със законната лихва от 01.09.2022 г. до окончателното изплащане, първоинстанционното решение е потвърдено. Първоинстанционното решение в останалата му част, в която е бил уважен предявеният главен иск от Х. Б. Х. против С. А. К. за заплащане на 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди с лихви и разноски, не е било предмет на въззивна проверка като необжалвано. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, съставът на Върховният касационен съд /ВКС/ намира следното: Съгласно ТР от 31.07.17 г. по т.д. № 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за допустимост на молбата за отмяна се извършва от ВКС служебно, в закрито заседание, и обхваща проверка дали е подадена от легитимирано лице, спазен ли е срока и дали молбата е редовна. В рамките на проверката за редовност на молбата за отмяна, ВКС преценява съответствието на изложените обстоятелства в молбата като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение, като молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молитгелят е релевирал доводи, които представляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В настоящия случай молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в делото, и в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Изложените в нея конкретни фактически твърдения, обаче, не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК (на която молителят и изрично се позовава като законова норма), нито към която и да е друга хипотеза на чл.303, ал.1, т.1 до т.7 ГПК. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка от страните в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, в който смисъл е и изискването на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства като фактически твърдения, обаче, не покриват нито една от тези хипотези. Твърдението за лошо воден процес от страна на служебния адвокат на молителя има отношение към нарушение от страна на адвоката на норми от Закона за адвокатурата, но не е относимо към нито една от предпоставките по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, нито дори към т.6 или някоя от другите хипотези на чл.303, ал.1 ГПК. Твърдението за съмнение за липса безпристрастност на съда е в кръга на обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, но последното не е предвидено като основание за отмяна в нито една от хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 до т.7 ГПК. Соченото от молителя обстоятелство по чл.22, ал.1, т.6 ГПК има характер на оплакване за процесуално нарушение при разглеждане на делото и не подлежи на преценка в извънредното производство по отмяна. Предвид изложеното, молбата за отмяна се явява недопустима, тъй като преценката на изложените в нея обстоятелства води до извод, че същите не попадат в хипотезата нито по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, нито по другите т.1 до т.7 на същата законова норма, и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Ето защо, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,