Определение № 1595 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 162/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 9823/13.05.2026г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за връщане на сумата от 80 000 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдително въззивно решение № 1023 от 28.07.2025г. по в.гр.д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в обжалваната от застрахователя част. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по решението срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищците - главница, лихви и разноски. Към молбата на застрахователното дружество са представени документи (преводно нареждане) за сумите, платени на 20.04.2026г. по сметка на ЧСИ Виолета Матова по възобновеното изпълнително производство. Съгласно молба вх. № 10916/26.05.2026г. Е. Е. Х. и Ц. Е. Х., насрещни страни в касационното производство, не възразяват по възстановяването на внесената парична гаранция. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 2527 от 14.08.2025г. по ч.т.д. № 1632/2025г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението решение № 1023 от 28.07.2025г. по в.гр.д. № 2228/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено частично решение № 50 от 17.04.2024г. по т.д. № 201/2022г. на Окръжен съд – София, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е. Е. Х. и на Ц. Е. Х. суми над размера от по 160 000 лева до 200 000 лева, със законната лихва за забава от 27.07.2022г. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 80 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение от 14.08.2025г. С определение № 1071 от 07.04.2026г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 29.05.2026г. сумата от 80 000 лева (с равностойност от 40 903. 35 евро) е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищците са изцяло погасени чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Относно връщането на сумата не възразяват самите ищци. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 07.04.2026г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът