Определение № 270 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 234/2024 г.

Подадена е молба с правно осн. чл. 282, ал. 2 ГПК от „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД за спиране изпълнението на решение № 282/17.10.2023 г. по в. т. д. № 39/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 58/18.10.2022 г. по т. д. № 106/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Търговище Сити Център“ ЕООД – в несъстоятелност сключеният между „Търговище Сити Център“ ЕООД и „Сити Контрол и Каруош“ ЕООД договор за наем от 22.07.2019 г. за отдаване под наем на недвижим имот на [улица] [населено място], представляващ сграда за обществено обслужване, за сумата 1 000 лв. месечно, на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, и молителят осъден да заплати на „Търговище Сити Център“ ЕООД – в несъстоятелност сумата от 21 000 лв. като обезщетение на основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2022 г., до окончателното плащане. Настоящият съдебен състав намира, че част от въззивното съдебно решение е осъдително и на основание чл. 404, т. 1 ГПК подлежи на предварително изпълнение. Срещу така посоченото въззивно решение е подадена касационна жалба от молителя, която отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съгласно констатация на администриращия касационната жалба въззивен съд, е спазен и преклузивният срок по чл. 283 ГПК. С платежно нареждане от 05.02.2024 г. молителят е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 21 000 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 08.02.2024 г. от счетоводител при ВКС. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение в осъдителната му част. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд