Определение № 4929 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2025 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. К., като пълномощник на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, със седалище и адрес на управление гр. Попово, представлявано от председателя на УС Д. М. Д. и както и по касационна жалба на адв. Л. М., като пълномощник на „Терестра-България“ ЕООД, гр. София, срещу въззивно решение № 79/30.04.2025 г. по в. гр. д. № 561/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С въззивното решение - предмет на касационно обжалване, е потвърдено първоинстанционното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Терестра-България“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД сумата от 231 363,13 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от дивеч, стопанисван от ответното сдружение в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от слънчоглед и царевица, представляваща пропусната полза от нереализиран добив за стопанската 2021/2022 г., заедно със законната лихва, считано от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Постъпила е молба вх. № 18025, изпратена по пощата на 02.10.2025 г., от касатора „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, в която е направено искане за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. С разпореждане от 06.10.2025 г. е указано на молителя, че във връзка с поисканото спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 282 ГПК следва да представи по делото документ за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 231 363,13 лв. Изрично е посочено, че при неизпълнение на указанието в срок, искането за спиране ще бъде оставено без уважение. Горното указание е съобщено на 13.10.2025 г. /на пълномощника на молителя – адв. К./, но до изтичане на срока, а и понастоящем не е изпълнено, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение