Определение № 11022 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8947/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от С. Г. О., срещу Определение № 9416/18.03.2025 г. по адм.д. № 5234/2024г. на Административен съд София – град ( АССГ), както и срещу Определение № 14498/28.04.2025г., постановено по същото дело на АССГ. Частният жалбоподател обжалва Определение № 9416/18.03.2025 г. с доводи, че е лишен от право на ефективна защита, тъй като решението на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) се отнася до него, а в хода на съдебното производство било установено, че С. Г. О. и Г. С. О. са извършили и по –тежко нарушение на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на съвета и конкретно – извършили са незаконно видео и аудио наблюдение на малолетно лице, за което е следвало да им бъде наложено административно наказание, както и за нарушението по чл.5 от ОРЗД е следвало да им се наложи глоба по чл.86 от ЗЗЛД. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. С частната жалба срещу Определение № 14498/28.04.2025г. се твърди, че разноски на ответните страни не следва да бъдат присъждани и алтернативно се прави възражение за прекомерността им. Ответникът по частните жалби – Комисия за защита на личните данни не изразява становище. Ответникът по частните жалби – С. Г. О. не изразява становище. Ответникът по частните жалби – Г. С. О. не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на частните жалби и наведените в тях доводи, приема, че са допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното Определение № 9416/18.03.2025 г. по адм.д. № 5234/2024г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на С. Г. О. срещу Решение № ППН-01-480/2021 от 09.02.2024г. на КЗЛД в частта, с която са определени нарушените норми от страна на С. Г. О. и Г. С. О., както и в частта, относно наложените мерки. Административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.159 т.4 от АПК, като съобразил, че с Решение № ППН-01-480/2021 от 09. 02. 2024 г. КЗЛД е обявила депозираната от С. Г. О. жалба вх. рег. № ППН-01-480/ 22. 06. 2021 г. за основателна и за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/ 679 и на основание чл. 58, § 2 от Регламента е разпоредено на администраторите С. Г. О. и Г. С. О. да преустановят обработването на лични данни чрез заснемане на имота на С. Г. О., като ограничат периметъра на заснемане на обхвата на Камера № 1 и на Камера № 2, съгласно указания в решението начин. АССГ е приел, че след като с оспорваното решение е обявена за основателна жалбата на С. Г. О. с вх. рег. № ППН-01-480/ 22. 06. 2021 г., определянето на нарушените разпоредби от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и преценката какви мерки и/или наказания да се наложат на нарушителя, не засяга по никакъв начин правната сфера на подателя на жалбата, като преценката е на компетентния орган (в случая КЗЛД), който във всеки конкретен случай съобразява обстоятелствата и определя мерките спрямо нарушителя и/или размера на санкцията. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че за жалбоподателя липсва правни интерес от оспорването на решението на КЗЛД. Това е така, защото с решението жалбата на С. О. е обявена за основателна, като за нарушение чл.5 пар.1 б.в от Регламент /ЕС/ 2016/ 679, като на основание чл.58 пар.2 б.г от същия регламент надзорният орган е упражнил правомощията си и издал описаното в решението разпореждане до администраторите С. О. и Г. О.. Регламент (ЕС) 2016/679 дава правомощия на КЗЛД да налага административни наказания в допълнение към мерките, посочени в член 58, параграф 2, букви а) - з) и й), или вместо тях – чл. 83, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, но ЗЗЛД, АПК и Регламент (ЕС) 2016/679 не предвиждат възможност решение, с което не е наложена административна санкция, да се обжалва от лицето, по чиято жалба е започнало административното производство. Правата на засегнатия субект на данни са защитени от ефективното упражняване на правото му на жалба и уважаването ѝ, както е в процесния случай. Несъгласието му с обема на приложените мерки по отношение на други лица, не обосновава правен интерес от оспорването. Като е достигнал до този правен извод, АССГ е постановил правилно и законосъобразно определение, което трябва да бъде оставено в сила. С Определение № 14498/28.04.2025г. първоинстанционният съд е допълнил Определение № 9416/18.03.2025 г. по адм.д. № 5234/2024г. в частта за разноските, като е осъдил С. О. да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и да заплати на С. О. и Г. О. 900 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. При постановяването му АССГ правилно е приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, съгласно която когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. При липсата на правен интерес за С. Г. О. да оспорва Решение № ППН-01-480/2021 от 09. 02. 2024 г. на КЗЛД той следва да понесе отговорността за разноски. С оглед определения размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. и процесуалната активност на пълномощника на КЗЛД възражението за прекомерност е неоснователно. Неоснователна се явява и частната жалба по отношение на присъдените разноски в полза на С. О. и Г. О.. Определението на съда е в съответствие с чл.143 ал.4 от АПК, като размера на присъдените разноски за адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и процесуалната активност на пълномощника на С. О. и Г. О., не е прекомерен. Определение № 14498/28.04.2025г. съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основаниечл.221 ал.2 вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение