Определение № 575 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1087/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е частна жалба на “Рапид КД“ ООД срещу определение № 4/04.01.2023 г. на ВКС, постановено по ч.гр. д. № 4897/22 г., с което са е оставена без разглеждане частна касационна жалба на дружеството срещу въззивно определение на СГС, с което се потвърждава решение на СРС в частта, с която се допуска предварително изпълнение на първоинстанционното решение. Твърди, че обжалваното определение е неправилно и иска да бъде отменено. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. С писмения си отговор Е. Д. излага становище за неоснователност на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане частна касационна жалба на „Рапид КБ“ ООД, с която е обжалвано въззивно определение на СГС, с което се потвърждава решение на СРС в частта, с която се допуска предварително изпълнение на първоинстанционното решение. Съставът на ВКС е посочил, че съгласно ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. Както правилно е приел съставът, чиито съдебен акт се обжалва, с ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК, по тълк.д. № 5/2015г., е прието, че въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни и за органите на съдебната власт, които са длъжни да съобразят дадените в тълкувателния акт разрешения. Съставът на ВКС, постановил обжалвания акт, правилно не е взел отношение по поставения от дружеството с частна му касационна жалба въпрос, тъй като преди да се пристъпи към проверка на правилността на дадено разрешение, съдът проверява дали е допустим съответния сезиращ акт- в случая частна касационна жалба. Ето защо, правилно съдът е стигнал до извода, че частната касациона жалба е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане, без да се произнася по същество по наведените от страната доводи във връзка с правилността на въззивното определение на СГС. При съвпадане изводите на настоящия състав с тези на състава, постановил обжалваното разпореждане, то следва да бъде потвърдено.